Работодателските организации у нас се обединиха срещу законовите промени, станали известни като данък „уикенд“. Те бяха основни теми на проведената в Българска стопанска камара (БСК) дискусия с участието на представители на Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС), Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия (АССП), Българската стопанска камара (БСК), Асоциацията на индустриалния капитал България (АИКБ), браншови организации и фирми, съобщиха от БСК.
Участниците в срещата решиха да изготвят обща позиция на всички работодателски и професионални организации с конкретни искания и предложения към законодателната и изпълнителната власт, така че всички натоварващи бизнеса процедури с неясен и неубедителен като обем фискален ефект за държавата да бъдат отстранени. Документът ще бъде изготвен, координиран и разпространен публично до края на седмицата. На 9 февруари пък бизнесът ще се срещне с ръководството на НАП и с екипа, изготвил Указанията за данъчно третиране по ЗДДС на използването и отделянето на стоки за лични нужди.
"Данък-уикенд е нова възможност за неравно третиране, изнудване и тормоз над бизнеса от страна на недобросъвестни представители на данъчната администрация. Данъкът създава допълнителни административни прегради пред бизнеса", заяви Васил Велев, председател на АИКБ.
Той предложи въвеждането на праг на стойност на облагаемите активи в размер на 50 000 лв. (а не 700 лв.), какъвто е прагът за регистрация по ЗДДС, а също и разпределение на ползването на активите за служебни и лични нужди в пропорция 80:20.
Според Велев практически се въвежда сериозна допълнителна данъчно-осигурителна тежест, тъй като освен 20-те процента ДДС - непризнат данъчен кредит върху ползваните за лични цели активи, следва да се имат предвид и 10-те процента данък върху доходите на физическите лица - получател на непаричен доход, както и около 30% осигурителни вноски.
"Освен това налице е и прекалена детайлизация за следенето актив по актив, въвежда се трети вид амортизация и т.н., респективно - има и скрити разходи за поддържане на персонал, който да следи всичко това", изреди председателят на АИКБ.
"Ние не сме против данъка, а против начина на администрирането му и объркващите указания на НАП. Отчетността трябва да е на ниво скъпи активи, а не на ниво телефони, лаптопи или таблети", подчерта зам.-председателят на ИДЕС Велин Филипов.
Според Катя Крънчева от АССП "този данък удря коректният бизнес, който ще понесе допълнителна данъчно-осигурителна и административна тежест, достигаща до 60%, а некоректният бизнес ще продължи да укрива счетоводна информация и данъци".
Финансовият директор в БСК Станислав Попдончев пък допълни, че "освен коректният бизнес, от данък-уикенд най-силно ще пострадат микро- и малките предприятия, където много често активите се ползват едновременно и за търговска дейност, и за лични нужни".
Зам.-председателят на ИДЕС Емил Евлогиев представи информация за европейския опит по отношение облагането на активите с ДДС. В Полша например, за леките автомобили (освен ако не са за лизинг или за таксиметрова дейност) се признава данъчен кредит в размер на 50%. В Ирландия критерий за приспадане на данъчния кредит върху леките автомобили са емисиите СО2. В Унгария се признават 70% за ползване на телефон за служебни цели и 30% за ползване на хотел, посочи той.
Участниците в срещата поставиха въпроса за признаването на данъчен кредит и за личните автомобили.
"След като ще се следи личното потребление, редно е да се даде данъчен кредит върху всички автомобили", каза Велин Филипов.
Той препоръча при въвеждането на данъчна практика да се отчита народопсихологията, защото "българинът обича да лъже държавата, тъй като я смята за нещо различно, отделно от себе си".
Зам.-председателят на БСК Димитър Бранков пък запита иронично: "Как биха изглеждали Указанията на НАП, приложени към активите на държавната администрация, когато се ползват за лични нужди на държавните служители"?
По Закона за счетоводството бе подчертано, че във връзка с изискванията на съответната евродиректива санкциите за непубликуване на годишни финансови отчети (ГФО) са значително завишени, но неуказването на горна граница за санкциите е прецедент в законодателството, който трябва да бъде коригиран, информира iNews.
Общо бе мнението, че премахването на изискването за публикуване на ГФО от микро- и малките фирми ще доведе до непрозрачност на дейността им, още повече че дейността им не подлежи на финансов одит.
"Не трябва да се забравя, че 92% от всички фирми у нас попадат в категорията "микро- и малки" и този процент продължава да се увеличава. Неподаването на годишни финансови отчети крие рискове по отношение на прозрачността", отбеляза Крънчева.
Мнението й бе допълнено от управителя на БИК "Капиталов пазар" и програмен директор в БСК Жечко Димитров. Според него именно този клас фирми са и най-честите бенефициенти по европроекти, по които често има изискване за определен оборот през последните години. Той обясни, че не са малко случаите, при които една фирма подава отчет към НСИ със занулен оборот, а при кандидатстване за европроект се декларира реален и дори завишен оборот.
"В борбата за облекчаване на административната тежест създаваме непрозрачност и условия за корупция. Трябва да се мисли и дискутира преди, а не след въвеждането на определени нормативни промени", категоричен бе Жечко Димитров.
Васил Велев припомни, че бизнес организациите лобират пред поне три правителства и два парламента за нов Закон за счетоводството.
Според него новият закон е незадоволителен, а въвеждането на преференциите за микро- и малки предприятия е направено в осакатен вид.
Шефът на АИКБ предлага да се въведе автоматично публикуване на годишните финансови отчети, като се ползва информацията от НСИ и НАП. По този начин от една страна - фирмите няма да бъдат натоварвани допълнително (т.е. няма да им се налага да подават отчети освен в НСИ и НАП, и в Търговския регистър), а от друга страна – ще има по-висок контрол по достоверността на подаваната информация и ще се избегне липсата на прозрачност.
Председателят на ИДЕС Бойко Костов допълни, че създаването на "Единна входна точка" е препоръчано и в евродирективата, но е възможно, само ако НАП и НСИ обявят срок за подаване на отчетите до 30 юни, а не до 31 март, както е в момента, тъй като голяма част от фирмите са задължени да преминават през финансов одит, който практически е невъзможно да се вмести в срока 31 март.
