Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) призова членовете си да намалят цените на продуктите си, след като вече не се налага в тях да калкулират риска от несигурността. На пресконференция председателите на четирите организации, формиращи асоциацията, мотивира призива си с това, че вече е определен таван на цената, която ще плащат небитовите потребители за цялата следваща година и затова не може да има изненада, която те да калкулират.

Добри Митрев, председател на Българската стопанска камара (БСК), която тази година е и ротационен председател на общата асоциация, похвали управляващите за взетото решение, с което се въведоха еднакви компенсации за всички бизнеси за цената между 200 лв. за мегаватчас и средната за месеца.

Това е национално отговорно решение, което е в интерес на конкурентоспособността на българската икономика и в интерес на всеки българин, обяви той с призива си то да се калкулира в цените в посока надолу. Всички сме в една лодка, заедно трябва да гребем в посока просперитета на България, допълни той. Посочи, че бизнесът очаква подобни решения и за цената на природния газ.

На въпрос за дела на цената на тока в крайните продукти той отговори, че за всеки производител е различно - при някой е 7%, при други 37%, а при трети дори 70%. Но подчерта, че сега няма основания в тези изчисления да се калкулират рисковете, а освен това приетите компенсации за 2023 г. са по-високи, отколкото бяха досега. Те на практика свалят цената на тока за бизнеса до 200 лв. при 250 лв. до момента.

Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал, представи графики за това как се е движила цената на тока на борсата през последните две години и отново лансира тезата, че реално не става дума за помощи за бизнеса, а за пари, иззети от него в полза на производителите на енергията, които частично му се връщат през компенсациите.

Посочи, че в средата на 2021 г. средната цена на тока на свободния пазар в сегмента "Ден напред" е била 112 лв. До средата на 2022 г. тя се е покачила стремително до средна от 245 лв. за мегаватчас при това тази стойност е след включване в сметката на компенсациите от държавата. "Това обяснява защо има средно с 5 пр. пункта по-висока от средната за ЕС инфлация в България, обяви той. Подчерта, че помощите не са подарък, а връщане на част от заграбеното от предприятията.

Подчерта, че навсякъде освен в България цената на тока за бита е по-висока от тази за бизнеса, а тук домакинствата плащат субсидиран ток, който е такъв и за хората с възможности да плащат по пазарни цени. Това той определи като подпомагане на всички за сметка на работниците в предприятията.

Колегата му Цветан Симеонов, председател на Българската търговско-промишлена палата, пък призова за мерки срещу това, че "Булгаргаз", дори и по време на ограниченията заради пандемията е продължила да прилага клаузата "вземи или плати". Посочи, че палатата има основание да издаде документи за форсмажор на фирмите, които не могат да изпълнят тази договореност, но събирането на документи и доказването изисква много време.

Бизнесът очаквано възропта срещу предложението на БСП минималната работна заплата през следващата година да се повиши от 710 лв. сега на 850 лв. Обявиха, че във всички области извън София град средната заплата е под 1600 лв. и ако за столицата не е проблем да се дава такова минимално заплащане, то в регионите не е така. Прогнозата е, че това ще доведе до по-голям сив сектор, при който работниците няма да бъдат осигурявани.

Организациите възразиха и срещу предлагания отново от БСП нов максимален осигурителен праг от 4200 лв. през следващата година. Посочиха, че ръстът в рамките на една година е над 50%, а освен това бизнесът, който осигуряван на такива суми, вече е направил бизнесплановете си за 2023 г.