Около 240 млн. лв. е платила България за организацията на трите вота, проведени през 2024 г. Около 35% от разходите са били за заплащане на хората в секционните избирателни комисии. Това каза в интервю за БНР Ива Лазарова, председател на Обществения съвет към Централната избирателна комисия (ЦИК) и председател на Института за развитие на публичната среда. 

Същевременно разходите, направени от участвалите в изборите партии, са около 14 млн. лв.

„Избирателната активност в страната в трите кампании, които проведохме през изминалата година, не успя да достигне нивата от други държави по света. Само за сравнение, около 51% е била избирателната активност средно за Европейския парламент през юни в държавите членки на съюза, докато в България тя беше около 33% – виждате колко по-малко заинтересовани са сякаш избирателите в страната“, каза Лазарова. Тя посочи още, че избирателната активност на последните избори в САЩ е била около 66%.

По думите ѝ в последната предизборна кампания не са давани реални отговори на проблемите на обществото и темите се въртят главно около вътрешнопартийните борби около двете фракции на ДПС, а единствената тема, която ги е измествала, е била свързана с потенциалните манипулации на изборния вот – контролирания и купен вот. Нищо, което по същество да вълнува българските граждани, констатира тя.

Относно заведените в Конституционния съд дела за резултатите от последния парламентарен вот, Лазарова посочи, че ако се стигне до разминавания между официалните протоколи и данните от повторното преброяване, може да се преразгледат резултатите в съответните избирателни райони, където се наблюдават такива разминавания, но нищо повече. Тя подчерта, че видеонаблюдението е било ключово за засичане на разминаванията, но то няма да бъде взето предвид.

„Ако се открият гласове, които не са вписани в окончателните протоколи – недействителни гласове, които станат действителни след повторното преброяване, това ще качи прага за влизане в Народното събрание. Гласовете, които липсват на партия „Величие“, с качването на прага може да не им стигнат отново“, каза Ива Лазарова.

„В последните няколко години видяхме включително големите проблеми с квотите в изборната администрация и на места абсолютно умишлените злоупотреби на ниво секционна избирателна комисия. Видяхме как спада доверието в целия изборен процес, всички дискусии и разгорещени дебати както от страна на политическите партии, така и в ЦИК по темата машинно и хартиено гласуване. Има много неща, които трябва да бъдат подложени на широк и експертен дебат“, посочи тя.

Лазарова отбеляза, че когато се пристъпва към законодателни промени на Изборния кодекс, те трябва да се правят с оглед цялостното подобряване на процеса. Същевременно, ако се предприемат сега, ще бъдат направени от същите политически формации, които в последните 4 години не са харесвани във висока степен от избирателите.

„Ние репродуцираме едни и същи резултати в последните n на брой парламентарни кампании. Именно тези формации, които бяха обвинявани в манипулация на вота, в непрозрачно провеждане на изборите, с това МВР, с което бяха провеждани предишните избори – именно на тях ще разчитаме да променяме правилата“, каза тя.

Според нея сред основните проблеми в последните години е невъзможността на партиите да поемат ангажимент към добрата организация на изборния процес. Така няма как повече избиратели да излязат да гласуват и да вярват в честността на изборния процес, каза Лазарова.