Бизнесът от белгийската област Фландрия е заявил интереса си към по-широко присъствие в България на среща с Бобева, организирана от Търговско-промишлената камара на Фландрия и посолството на България в Брюксел.

Вицепремиерът представи инвестциония климат у нас в пост-кризисния период и секторите, които биха представлявали интерес за белгийските инвеститори. Потенциалните инвеститори от своя страна са изтъкнали като предимства на страната ни високото ниво на образованост и квалификация, както и данъчните ставки, благоприятстващи бизнеса.

Директорът на международното пристанище в Антверпен изрази готовност да съдейства за оптимизиране на дейността на пристанищата в България, за по-ефективно управление съвместно с местните власти, както и за разработване на нормативна рамка и финансово партньорство.

Фирми от строителния бранш и сектора на информационните технологии също са заявили интерес към инвестиции или разширяване на дейността си в България. Почетният консул на България в Източна Фландрия на Аалст Вили Ван Импе предложи създаването на Белгийско-българска камара в Белгия, която да насърчи търговско-икономическото сътрудничество между двете страни.

Договорено е също и последващо посещение в България на фирмите от Фландрия, проявяващи интерес към бизнес у нас.

Фландрия е един от трите големи региона в Белгия, в който от средата на XX век се наблюдава модернизация на икономиката. Регионът заема 83,3% от белгийския износ и благодарение на него Белгия е на 10-то място в класацията „Top 10 economies globalization“.

Търговско-промишлената камара на Фландрия /VOKA/ е организацията с най-много членове - над 18 000 компании във Фландрия и Брюксел. Камарата представлява около 65% от частния сектор и 66% от добавената стойност във Фландрия.

Бобева отправи апел за споделяне на отговорността при осъществяване  на миграционната политика от държавата със социалните партньори, неправителствените организации и частния сектор.

Подчертана е необходимостта от индивидуален подход в рамките на ЕС, тъй като Общата миграционна политика не може да отговори на специфичната ситуация в дадена страна.

„Дългосрочните стратегии не винаги могат да предвидят шокови ситуации, какъвто е например бежанския поток вследствие на кризата в Сирия и затова трябва да се изготвя кризисен план за действие. Подходящо е да се прави анализ на риска, за да може да се реагира адекватно на извънредни ситуации“, подчерта Бобева.