Финансовото богатство на българското население се увеличава с близо 4 млрд. лв. през последните 12 месеца, надвърляйки 38 млрд. лв. към края на септември 2010 г.

Увеличението на богатството с двуцифрени темпове (11% годишно) се дължи на нарастване на всички пера от финансовия портфейл на домакинствата (с изключение на акциите). Това се констатира в редовния доклад "Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища" на анализаторската компания Industry Watch, акценти от който бяха публикувани днес.

Въпреки понижението на лихвите по депозитите, банковите влогове продължават да растат. Домакинствата се стремят да си осигурят по-голям буфер от спестявания, в случай че загубят постоянните си доходи (от заплати, наем, парични преводи от чужбина).

Ситуацията на пазара на труда в страната остава несигурна, като намалението на безработицата в последните няколко месеца е по-скоро сезонен ефект, отколкото трайна тенденция, коментират от Industry Watch.

Българските домакинства, за разлика от европейските, поне засега не изявяват предпочитание към активно управляваното богатство (във взаимни или доброволни пенсионни фондове), което носи повече риск, но и по-висока (очаквана) доходност. Паралелно с това обаче нараства интересът към международните финансови пазари и вложенията в чужди взаимни фондове.

Анализаторите отбелязват, че се е сбъднала прогнозата, че през втората половина на 2010 г. ще наблюдаваме известно раздвижване на пазара на жилища. Въпреки че на национално равнище цените все още падат, в София за първи път от две години отчитаме поскъпване на жилищните имоти - с над 2% спрямо предходното (второ) тримесечие на 2010 г. Възходящата тенденция по отношение на цените на жилищата в столицата вероятно ще продължи с умерени темпове и през следващите тримесечия, прогнозират от Industry Watch..

Още повече че жилищният кредит става все по-достъпен. Потенциалът за експанзия на ипотечното финансиране е голям. В България едва 9% от стойността на всички жилища е финансирана чрез банков кредит, което е близо 4 пъти по-малко в сравнение с развитите европейски страни като Австрия например, допълват анализаторите.

През последния месец се засилиха опасенията от възникването на нови фискални кризи в Португалия, Испания, Италия и други задлъжнели страни. Европейската дългова криза, засегнала първо Гърция, а после и Ирландия, оказва косвено отражение върху финансите на населението чрез задържане лихвите по кредити и депозити на относително високи нива и обезценяване на еврото спрямо долара и основните суровини, което намалява покупателната способност на домакинствата в долари. За разлика от други страни като Италия обаче, българите нямат преки инвестиции в държавни облигации на някои от потенциално застрашените страни-членки на ЕС. Затова и появата на нови дългови кризи в еврозоната би имала по-скоро ограничен непосредствен ефект за финансовото здраве на домакинствата в България, считат от Industry Watch.