Кабинетът вече предприема мерки за решаването на проблема със задлъжнялостта на хората към банките и небанковите институции. Това обяви пред ТВ7 вицепремиерът по икономическо развитие Даниела Бобева, цитирана от правителствената пресслужба.

Според цитираните от Бобева данни най-засегнати от този сериозен проблем са около 10% от българските домакинства. Профилът им включва много ниски доходи, най-малко един безработен човек и поне шест месеца неплащани вноски по кредити.

"Бързи кредити" и небанкова регулация

"Именно те са целевата група на правителството по отношение на задлъжнялостта", посочи вицепремиерът.

По темата за "бързите кредити", отпускани от небанковите дружества, тя заяви, че е необходима радикална промяна в начина на контрол.

Потребителският кредит е регулирана област у нас, откакто през 2007 г. беше въведено европейското законодателство. Заемите до 400 лева обаче и до днес остават нерегулирано звено. Те се отпускат основно от небанкови институции и лихвите по тях са толкова големи, че се стига до лихварство, обясни Даниела Бобева

Една от причините за това, смята тя, е пропуск в работата на контролните органи. По нейно мнение тези дружества трябва да бъдат регулирани от Комисията за финансов надзор (КФН), а не от Комисията за защита на потребителите (КЗП), както е в момента. Небанковите фирми трябва преминат от регистрационен на лицензионен режим и то при по-високи изисквания, включително към техния капитал.

Миналата седмица правителството прие поправки в Закона за защита на потребителите, с който се предлага и кредитите в размер под 400 лв. да преминат под общия режим, припомни Бобева. И добави: "Очакваме това да доведе до по-сериозно обмисляне от кредиторите преди да се отпусне исканата сума".

В помощ на задлъжнелите домакинства

Друг фактор за проблемите в тази сфера, който вицепремиерът очерта, е липсата на сериозен анализ за кредитоспособността на гражданите - както от страна на кредитополучателите, така и от страна на кредиторите.

Според изследването 68% от хората, които вземат кредити, не очакват подобряване на положението си, а друга голяма част смятат, че то ще се влоши. Когато вече не могат да обслужват кредитите си, те първо свиват разходите, след това се обръщат за помощ към близки и роднини, а много малко от тях търсят диалог с кредитора.

Ето защо кабинетът стартира кампания за финансово образование на гражданите. Едновременно с Министерството на труда и социалната политика (МТСП) се готвят механизми в помощ на свръхзадлъжнелите семейства. Планира се например да се създадат специални звена, които да ги съветват по тези въпроси.

В момента се работи и по нов закон за свръхзадлъжнялостта, който да регламентира личните фалити. Освен това се подготвя регламентация за създаването на извънсъдебен орган, който да разрешава споровете между кредитори и кредитополучатели в по-бързи срокове, така че да зачита интересите и на двете страни.

Очаква се до месец и половина нормативната уредба да е готова и от следващата година този орган да заработи, посочи Бобева. Тя даде за пример Великобритания, където по този начин се решават 40% от случаите.

Намаляване на административната тежест

Междувременно е готов и третият пакет от мерки за намаляване на административната тежест, предмет на който е облекчаването на режимите по отношение на строителството.

В понеделник през онлайн страниците на правителството и на областните администрации ще бъде пуснат нов сайт, който ще информира гражданите за всички отменени и облекчени режими. Информация с това съдържание ще бъде поставяна и в офисите, предоставяли до момента съответната услуга.

"Това ще помогне на гражданите и бизнеса да се ориентират в облекченията, които могат да ползват", е мнението на вицепремиерът по икономически въпроси.