Списание "Спектейтърн" публикува в последния си брой впечатленията на британския турист Нийл Кларк за България.

Какво ви идва на ум, когато чуете думата България? Задимени, неприветливи ресторанти? Или пък ужасни тайни агенти, които убиват хора с отровни чадъри на задръстените лондонски улици? Не може, наистина, да се отрече, че тази страна страда от сериозен проблем и това е нейният имидж. Но както в редица други случаи, популярната представа не отговаря на реалността.

Жена ми и аз посетихме България случайно. Тъй като пътуването ни до Ню Йорк се провали, решихме да потърсим в интернет някоя евтина оферта, бяхме готови да отидем където и да е, само да е някъде, където е студено и на всяка цена да има много сняг. "Може би Пловдив", предложи жена ми; въоръжени с пътеводител, в който се казваше, че Пловдив е "приятно място" и вторият по големина град в България, както и с прогнозата на БиБиСи за времето, бързо взехме решение. В мразовита януарска вечер пристигнахме на пловдивското летище, което е всъщност военно летище и се използва за чартърни полети само през зимата. Това беше любов от пръв поглед: пристигаш на  българско военно летище през студения януари и тутакси осъзнаваш, че си в Източна Европа. "Най-хубавият от всички градове, красотата му сияе отдалеч" е писал гръцкият поет Лукиан за Пловдив преди 19 века и ако наистина преувеличава, то е съвсем малко. Пловдив или Филипополис, както гласи античното му име, е по-стар от Рим и Атина. На практика тук са събрани в едно архитектурни паметници от най-различни епохи - древни тракийски развалини, прекрасно запазен римски амфитеатър, който има 6000 места и в който и днес през лятото се изнасят концерти и представления, архитектурни сгради от времето на социализма. Най-впечатляващ е старият град, изключително живописен, известен със забележителните си възрожденски къщи от 19 век. Ако се отбиете в стария Пловдив, не пропускайте да влезете и в етнографския музей, струва си да се види, дори само заради великолепния вестибюл и тавана с дърворезба. Единственото ни разочарование в Пловдив беше това, че сняг нямаше, ето защо след три дена се отправихме към планината. От Пловдив до Банско са седем часа с влака, сигурно не най-бързото ни пътуване с влак, но във всеки случай най-запомнящото се. Не на последно място и заради невероятния планински пейзаж; към средата на пътя ни, на една от безбройните малки гари се качиха група весели селяни, които в продължение на два часа ни забавляваха с песните си в съпровод на акордеон. Кога за последен път сте преживявали подобно нещо във влака? Пристигнахме в Банско в прекрасно настроение, посрещнати с "добре дошли" в стар ресторант на централната улица. Българската кухня е сред най-добрите в Европа, при това цените са повече от изгодни. Ако искате да опитате изискани вина, непременно се възползвайте то тази възможност – в която друга страна в Европа можете да си поръчате най-скъпото вино срещу тъй ниска цена?

След два дена, прекарани в Банско, решихме да отидем в София. Българската столица може би не е най-урбанистичната в Европа, но във всеки случай е изключително привлекателна. В никоя друга европейска столица няма да добиете такова усещане за пространство. София наистина е най-доброто място за хора, които по принцип не обичат града. Забележителностите са много, не могат да се видят само за едно идване. Ние с жена ми решихме да се спрем на църквата "Света Неделя", руската църква с петте златни кубета и катедралата "Александър Невски", построена в памет на 200-те хиляди руски воини, дали живота си за освобождението на България от османско иго. Остана ни, за щастие, време да посетим и старомодния природно-исторически музей с  фантастичната му колекция от над един милион експонати.

Едно от най-хубавите между толкова много хубави неща в България е обичаят по стените и оградите да се разлепят поменици с имената и снимките на починали близки. Отначало си помислих, че това е всъщност тъжно. Но да бъде напомняно за онези, които са били живи сред нас, живите, всъщност създава чудесно чувство за континуитет и общност, освен че насочва вниманието ни към онова, което наистина има значение. "Има земя на живите и земя на мъртвите, мостът помежду им е любовта", казва Торнтън Уайлдър. Видяхме много поменици, включително в центъра на София, нито един не беше скъсан или издраскан. Че тук няма вандалщина, не е единственото нещо, с което България превъзхожда Великобритания. Общественият транспорт, освен че е евтин, е също тъй чист и точен. Хората може би не са екзалитирани и нямат склонност да крещят по улиците, затова пък са внимателни, учтиви и винаги отзивчиви; семейните връзки и религиозните вярвания са много силни. Престъпността не е широко разпространена и повечето хора имат добро образование. За онези, които искат да опознаят Източна Европа, верният адрес е не Унгария или Словакия, Чехия или Полша, а България. Идете и вижте тази страна, преди европейските комисари и други емисари на прогреса да я развалят завинаги. /ДВ/Източник: БГНЕС