Процесът на възстановяване на потреблението вече е започнал през 2015 г., като за периода от септември 2014 г. до края на септември тази година заетостта е нараснала с 1,6%, а разходите за дълготрайни потребителски стоки са се покачили заедно с нея от началото на годината, посочват от Industry Watch в своя статия. Новото потребителско търсене е създадло възможност за откриване на още 47 000 работни места в българската икономика, допълват още те. Специалистите коментира още, че за затвърждаване на процеса на покачване на домакинското потребление е необходимо да се стабилизира трендът и на нарастване на заетостта.

Въпреки това те отчитат факта, че крайното потребление на човек от населението в България е на двойно по-ниско равнище, отколкото е средната стойност на фактическото индивидуално потребление за 28-те икономики от Европейския съюз по данни на Евростат за миналата година. Чрез фактическото потребление се измерват разликите в действителното потребление на индивидите във всяка държава, а индикаторът включва консумацията на всички стоки и услуги, както и услугите, предоставени от държавата. От Industry Watch допълват, че „Някои икономисти считат, че потреблението е по-точен измерител на благосъстоянието от брутния вътрешен продукт на човек от населението, който е най-често използвания индикатор за жизнен стандарт.“

Произведеният от българите доход през 2014 г. възлиза на 47% от средния за Европейския съюз през същата година, а средностатистическият гражданин на България е консумирал стоки и услуги, възлизащи на 51% от средното за Европа, като така „изоставането при потреблението в България е по-малко от изоставането при доходите“, коментират от анализаторската компания.

Различията между равнището на доходите и това на потреблението в една страна, съпоставени със средното за 28-те икономики от Европейския съюз, може да се обясни с въздействието и размера на европейските субсидии, които се отпускат във всяка икономика, смятат анализаторите. Те дават за пример Чехия и Унгария, където потреблението на индивидите е по-ниско, отколкото могат да си позволят гражданите на двете централноевропейски държави с доходите си. Друг пример е Гърция, чиито граждани добавят стойност, възлизаща на 73% от средното за Европейския съюз, докато потреблението им се равнява на 83% от средното за ЕС.

Анализаторите са на мнение, че с покачване на заетостта в икономиката ще се усети и нарастване на разходите на домакинствата за потребление. Те са на мнение, че динамиката на крайното потребление ще се влияе от няколко фактора, сред които са движенията на пазара на труда, потребителските нагласи на населението, размера на спестяванията на отделните индивиди, достъпа до кредити и растежът на икономиката като цяло.