Помощите, които ще получават фермерите, вече няма да зависят от размера на нивите, които обработват, нито от броя на главите животни, които отглеждат. Тази тенденция в следващата Обща селскостопанска политика (ОСП 2027-2033 г.) потвърди пред „Телеграф“ Васил Грудев, бивш министър на земеделието и бивш шеф на ДФ “Земеделие“ и експерт по въпросите на общата селскостопанска политика.

Той представи общите насоки на икономическото развитие на ЕС и преди всичко на политиките в земеделието на Брюксел за новата ОСП по време на животновъдното изложение в Сливен през октомври. Припомняме, че този начин на подпомагане датира от времето след Втората световна война, с цел да се даде рамо на стопанствата, но в последните години доведе до огромни диспропорции, така че субсидиите отиваха основно в стопанства, които имат големи размери, а секторите на зеленчукопроизводство, овощарство и малките ферми започнаха да изчезват. „Крайно време беше това да се случи, защото е логичният път на развитие. Засега все още има съпротива от Франция, но и те ще се убедят“, коментира Грудев.

Предстоящото членство на Украйна в ЕС е един от главните двигатели на предстоящите промени. Според Васил Грудев е изчислено, че 30% от средствата за помощи в земеделието на общността ще отидат в огромните украински стопанства. Това е при положение, че като цялото парите за агросектора на ЕС се очаква значително да намалеят. Васил Грудев представи два ключови доклада, върху които ще се гради новото бъдеще на общността. Единият от тях е на бившия шеф на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги „Бъдещето на европейската конкурентност“, който засега в България остана почти незабелязан, но е истински хит сред политическите и икономически среди и анализатори в Европа, след като бе приет от ЕК.

Марио Драги прави съкрушителен анализ на състоянието на ЕС в момента. Той изтъква, че Европа е загубила конкурентоспособност, загубила е своето място на световните пазари, загубила е съревнованието със САЩ и Китай за нови технологии и иновации. Според него целите, които трябва да следва, са да скъси разликата със САЩ и Китай за иновации и технологии. Нов ключов момент е, че климатичните амбиции и декарбонизацията ще вървят ръка за ръка с конкурентоспособността. Вече не се говори за позеленяване само по себе си, а за такова, което е и икономически двигател. За да се постигнат тези цели в икономиката на ЕС, ще са необходими към досегашния бюджет допълнителни 750-800 милиарда евро според доклада. Драги посочва, че земеделието трябва да гарантира независимостта на ЕС от ключови суровини и храни.

Агросекторът като отделна глава не присъства в доклада „Драги“, но такъв е приет от ЕК на 4 септември от проф. Петър Строхмайер, в който е разписано бъдещето на земеделието. Шефката на ЕК Урсула фон дер Лайен пък възлага на бъдещия еврокомисар по земеделие в първите 100 дни на мандата си да разработи визията за новата ОСП въз основа на доклада му, известен като „Стратегически диалог“. В него ключовият период за промяната е 2027-2033 г. Извън познатите послания за коопериране, адекватни политически мерки, чистата храна и младите хора, най-интересна е частта за дизайна на новата ОСП и начинът на подпомагане на стопаните, обясни Васил Грудев.

На първо място се очаква бюджетът за безвъзмездните помощи да е по-нисък. „Очаквам с 20% намаление в грантове и субсидии“, каза Васил Грудев.

Той визира, че в доклада ЕК обръща внимание на потенциалните начини за придобиване на финансиране, като се залага на потенциала на публично частното партньорство с банки и финансиращи институции.

„Цялата инвестиционна част, която сега представлява Програмата за развитие на селските ни райони очаквам да се финансира чрез достъп до банкови кредити за фермерите“, допълни Грудев.

Експертът обясни, че новата земеделска политика ще е коренно различна от досегашните, защото на много места е изведен ключов постулат, че подпомагането на площ ще се замени със социално икономически подход. То ще бъде в помощ основно на малките, средните, активните и жизнени ферми. Другият интересен момент е свързан с плащането за качествена храна и екоуслуги, произведени от фермерите. Особено важно е, че се очаква не ЕС да свали качеството като екологично, за да е конкурентоспособна. Точно обратното, изтъква се, че ЕС трябва да направи преглед на всички търговски споразумения с трети страни и ще изисква, ако суровината и храните не отговарят на стандартите на ЕС за качество, ще се налага митническа тарифа, така че да бъде защитен европейският производител.

Това важи не само за Украйна, а най-вече за вноса от Азия и Южна Америка, каза Грудев.

България подкрепи текста за бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2027 г., съобщиха от Министерство на земеделието.

Министърът на земеделието Георги Тахов представи пред Съвета на ЕС съвместна декларация на България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия, в която се настоява за пълно сближаване на директните плащания на площ между държавите членки. В документа се посочват продължаващите различия, водещи до неравностойни пазарни условия.

България подкрепя искането на Румъния за увеличаване на индивидуалния таван на подпомагане по линия на украинската помощ до 560 000 евро/бенефициент и удължаването й до 30 юни 2025 г.