Въпреки пандемията, българите все още разчитат на физическите пари при плащане. Коронавирусът промени из основи ежедневието ни, но не и предпочитанията ни, когато пазаруваме. Последните данни на Българска народна банка (БНБ) сочат, че парите в обращение растат. Това е продължаваща тенденция още от миналата година, пише в. Монитор.

Към 31 август 2019 г. у нас има 18.2 млрд. лв. под формата на банкноти и монети в обращение.

Само за 2 месеца те растат с над 840 млн. лв. Към 28 юни миналата година българите държат в портмонета и джобове 17.3 млрд. лв. Месец по-късно те са вече 17.7 млрд. лв. Към края на август тази година физическите пари в обращение са вече 19.6 млрд. лв. Границата от 19 млрд. лв. е надмината още през юли, когато показателят е 19.2 млрд. лв. Логично, нарастване има не само при стойността, но и при броя банкноти и монети в обращение. Към края на второто тримесечие на 2019 г. има 464.9 млн. броя банкноти в обращение. Само за едно тримесечие те растат с 14 млн. броя (3.10% ръст). Монетите в обращение са 2.5 млрд. броя (37.7 млн. броя повече спрямо предходно тримесечие, 1.53% ръст).

До края на юни 2020 г. пък има 489.1 млн. броя банкноти и 2.6 млрд. броя разменни монети в обращение. Така за година хартиените пари растат с 24.2 млн. броя (5.20%), докато монетите са нагоре със 139.7 млн. (5.58%). Всъщност в броя на монетите и банкнотите двуцифреният ръст продължава още от 2017 г.

В края на юни 2017 г. в обращение са 416.5 млн. броя банкноти (20.7 млн. броя ръст) и 2.1 млрд. броя монети (192.1 млн. броя ръст). За същия период на 2018 г. има 440.4 млн. броя банкноти и 2.3 млрд. броя монети. Това са с 23.9 млн. броя банкноти повече и със 157.3 млн. повече метални парични знаци.

И все пак надежда има. Данните на Европейската централна банка (ЕЦБ) относно безналичните плащания у нас, цитирани от БНБ, показват, че българите плащаме над два пъти по-често с карта онлайн. През 2014 г. инициираните картови плащания през интернет са едва 13.7 млн. броя. През миналата година обаче техният брой достига 32.3 млн. броя. Това е с 2.3 пъти повече за 6 години.

В същото време, в други европейски страни, като например Швеция, физическите пари остават в миналото. Там само една от младежите на възраст между 18-34 години плащат кеш. Скорошно проучване сочи, че 75% от младежите използват банкова карта за покупки.

В Германия безкасовите плащания са се увеличили от 40 на 44%, докато в Швеция процентът е 85. Във Великобритания се наблюдава същата тенденция. Още през 2016 г. повече от половината транзакции в страната са направени с карта, показват данни на тамошния Консорциум за търговия на дребно. Очаквано, в Азия също има такива страни, при които хората забравят кеша. Това са Китай и Южна Корея. По данни на централната банка в източноазиатската страна, едва за 20% от плащанията през 2018 г. са използвани физически пари. Китайските потребители пък използват мобилни приложения, за които са небходими банкови сметки към китайски банки.