България се нарежда на 42-ро място от 157 държави по икономическа свобода. Това става ясно от доклада „Икономическа свобода по света: годишен доклад 2015”, изготвен от канадския институт „Фрейзър” и разпространен у нас от Института за пазарна икономика. Докладът представя картината през 2013 г. – последната година, за която има налични официални данни за всички страни. 

В миналогодишния доклад България беше на 39-о място, но в тазгодишното издание резултатът ѝ намалява и страната вече е на 42-ро място.

В световен мащаб икономическата свобода слабо се увеличава от 6,84 точки миналата година до 6,86 от максимум 10 точки тази година.

Начело на класацията отново е Хонконг и за поредна година е следван от Сингапур, Нова Зеландия и Швейцария. На дъното са Ангола, Централноафриканската република и Зимбабве.

Докладът измерва икономическата свобода (свободния избор, конкурентните пазари, сигурността на частната собственост, принципите на правовата държава и т.н.), анализирайки политиките и институциите в 157 държави и територии. Данните недвусмислено показват, че икономическата свобода води до по-висок стандарт на живот и просперитет на населението. Държавите в първата една четвърт на класацията имат среден БВП на човек от населението (ППС, 2013 г.) в размер на 38 601 щатски долара, а тези на дъното – 6 986 щатски долара. Средната продължителност на живот в най-свободните икономики пък надхвърля 80 години, а тази в най-несвободните е 63 години.

Къде е България

Резултатът на България в тазгодишното изследване е 7,33 т. от максималните 10 точки (при 7,38 т. и 39-о място в миналогодишното изследване), което нарежда страната на 42-ро място заедно с Чехия, Ямайка и Швеция. Този резултат поставя страната на 15-о място в ЕС, като средният резултат на страните в ЕС е малко по-висок (7,36 т.).

Мястото на България е обусловено от оценката на икономическата свобода по няколко показателя:

• Размер на правителството (6,88 т.) –  тук България получава максимални точки за плоския данък, но общият резултат е намален заради нарастващия размер на правителствените разходи. Най-ниският резултат в тази категория отново е заради относително високото ниво на държавните трансфери и субсидии.

• Съдебна система и право на собственост (4,93 т.) - България продължава да получава най-ниска оценка именно за тази група показатели. Основните причини за това са ниските оценки за независимостта и безпристрастността на съда, както и за доверието в полицията. Резултатът на България дори намалява през 2013 г. спрямо предходната точно в тези най-проблемни области. От всичките 42 индикатора в индекса най-ниската оценка за поредна година е за независимостта на съда – 2,22 т. от максималните 10 точки.  

• Достъп до сигурни и стабилни пари (9,43 т.) – в тази категория България от години получава най-високата си оценка. Валутният борд продължава да гарантира стабилни пари, а инфлацията през 2013 г. остава сравнително ниска. Страната отново получава максималния брой точки за възможността за свободно поддържане на банкови сметки в чуждестранна валута.

• Свобода на международната търговия (7,62 т.) – резултатът отразява ниските мита в международната търговия, но и отрицателното влияние на регулаторните пречки. Ако се подпише готвеното споразумение между САЩ и ЕС за свободна търговия, резултатът най-вероятно ще се подобри.

• Регулиране на кредита, труда и бизнеса (7,80 т.) – резултатът е следствие от относително слабото регулиране на кредитните пазари и същевременно - от тежките регулации за труда и бизнеса. Оценките отразяват сериозните регулации при наемането и освобождаването на работници, тежката и скъпа бюрокрация, множеството административни изисквания към бизнеса, както и високото ниво на корупция. Увеличението на минималната работна заплата през 2013 г. също сваля резултата на България, а след ударното ѝ увеличаване през 2014-2015 г. и плановете за последващи увеличения, може да се очаква по-нататъшно влошаване на оценките в последващите издания на индекса.

„Високото ниво на преразпределение и вмешателство от страната на държавата, изключително неефективната съдебна система и задушаващата бюрокрация отново се доказват като основните фактори, спъващи икономическата свобода в България. Тазгодишният доклад показва, че страната не само че не отбелязва напредък, но и задълбочава регулирането на бизнеса и гражданите. По-притеснително е, че най-проблемните сфери като независимостта и безпристрастността на съда, доверието в полицията и административната тежест продължават да пречат на развитието на икономиката и намаляват доходите. Тази ситуация за поредна година показва липсата на политическа воля за реформи и все по-голямата намеса на държавата”, заяви Зорница Славова от ИПИ.

Изследването за поредна година очертава прекия път към по-висок растеж и доходи на България. Този път минава през намаляване на регулирането за бизнеса, по-малко държавни харчове, свиване на данъчно-осигурителното бреме, гарантиране на върховенство на закона и независимост на съдебната власт.