Сенчестата икономика в България е на най-високо равнище в сравнение с всички страни от ЕС. Това заяви Росица Джеркова от „Витоша Рисърч“ по време на международна кръгла маса „Противодействие на сивата икономика и недекларираната заетост“, организирана от Центъра за изследване на демокрацията и университета в Шефийлд.

Сенчестата икономика в ЕС средно е на нива от 18,5%, докато у нас тя е достигнала 31,2 на сто, става ясно от направеното проучване през миналата година. Под сенчеста икономика се разбира както сива, така и изцяло незаконната, обясниха експерти.

Според данните през миналата година близо 5% от населението у нас е извършвало недекларирана работа. Около 30% от хората, които имат втора работа, изобщо не декларират доходи от нея. Не са малко и случаите, в които хората имат подписани договори за определена сума, но получават отделно пари над тази заплата, обясни Джеркова. Такива случаи са наблюдавани при 13,8% от анкетираните.

В същото време 16% от анкетираните си признават, че купуват стоки от сивия сектор на икономиката. Става въпрос за покупка на продукти, за които не са издадени задължителните по закон документи.

Друга практика у нас продължава да бъде наемането на служители без договор или на почасова работа, независимо че имат пълен работен ден.

Бизнесът продължава да прилага и различни практики за укриване на оборот, като например неиздаване на касови бележки, припомнят авторите на изследването. Под различни форми дружества укриват и износ на продукция, прилагат се и практики на скрита редистрибуция на стоки.

Според експертите откакто страната ни е станала член на ЕС се наблюдава лек спад в сенчестата икономика. През последната година обаче има лек ръст на сивата икономика. Въпреки това все още е много трудно да се отчита с конкретни механизми и мерки сивия сектор в страната ни, припомни Джеркова. Причината е, че все още ЕС не е измислил на общностно ниво конкретни механизми, чрез които да се измерва тази икономика.

Само за последната година плащанията „на ръка“ са се увеличили с 10 на сто, а това се оказва, че е най-сериозният проблем за икономиката ни, обясни Джеркова. По думите й се наблюдава тенденция за леко намаляване на работещите без договор, както и на неотчитането на приходи пред данъчните.

Основните сектори на икономиката, в които сивият дял е най-сериозен, са туризма, хранителната промишленост, производството на блага, строителството и недвижимите имоти. При малките и средни предприятия и микрофирмите се наблюдава най-сериозно проблема със скритата икономика.

Отделно и младите хора са най-уязвимата група работници, които се поддават на такива практики, сочи още изследването.

Фирмите у нас изпитват и най-голяма трудност при административните процедури. От тях се оплакват 81% от бизнеса. Сериозен проблем за бизнеса продължава да е корупцията както и невъзможността да се прогнозира бизнес средата.

Доверието в администрацията и правителството у нас също е много слабо. На ниско ниво е и данъчният морал у нас, коментира Джеркова.

По думите й в момента правителството не е изградило достатъчно добри механизми, за да знае дали мерките, които предприема за ограничаване на сивата икономика, имат достатъчно дълъг ефект.

Страната ни трябва да предприеме и сериозни мерки за административна реформа и контрола върху сивата икономика, както и върху юридическите ситеми, обясняват в своя доклад от Центъра за изследване на демокрацията. Важно е също така да се подобри и качеството на обществените услуги, става ясно от доклада.