Социалноикономическото разделение между Източна и Западна Европа остава, показват данните за минимална месечната работна заплата, публикувани от Евростат. България остава на дъното на класацията, но леко смалява разликата с Люксембург, където минималната заплата е най-висока в Европейския съюз.

Традиционното изследване включва 22 от общо 28 членки на ЕС, където със закон са въведени прагове за минималната работна заплата. Към 1 януари 2017 г. в България тя е 9 пъти по-ниска от тази в най-богатия Люксембург - 235 евро срещу 1999 евро месечно. Минималната работна заплата у нас е нараснала със 109% за последните 9 години. Според статистиката през 2008 г. тя е била едва 112 евро.

Единствено в задлъжнялата Гърция, която е под тежка програма за реформи, минималният праг на месечно възнаграждение е намалял с 14% през изтеклия период. Повод за оптимизъм у нас, обаче трудно се намира, тъй като все още България е в групата от 10 централно и източноевропейски страни с минимално заплащане под психологическата граница от 500 евро месечно.

Минимална заплата на национално равнище се определя в 22 от държавите членки. Изключение са Дания, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция.

Страните в източната част на Евросъюза са с минимални заплати под 500 евро. На трето място по най-ниска минимална заплата се нареждат Латвия и Литва (380 евро), следвани от Чехия (407 евро), Унгария (412 евро), Хърватия (433 евро), Словакия (435 евро), Полша (453 евро) и Естония (470 евро).

Държавите от южната част на Стария континент имат минимални заплати между 500 и 1000 евро месечно: Португалия (650евро), Гърция (684 евро), Малта (736 евро), Словения (805 евро) и Испания (826 евро).

Останалите седем страни с минимални месечни заплати над 1000 евро са разположени на запад и на север: Великобритания (1397 евро), Франция (1480 евро), Германия (1498 евро), Белгия (1532 евро), Холандия (1552 евро), Ирландия (1563 евро) и Люксембург (1999 евро).

Минималните заплати в страните членки със сравнително ниско ценово равнище се повишават, а в държавите с високи цени, се понижават, когато се измерят в т. нар. стандарт на покупателната способност (СПС), отбелязва "Евростат". Така съотношението между най-ниската и най-високата заплата става 1 към 3, варирайки от 501 СПС месечно в България до 1659 СПС в Люксембург.

СПС е единна условна валута, която изравнява покупателната сила на различните национални валути, т. е. 1 СПС купува еднакво средно количество стоки и услуги във всички страни, докато за да се купи същият обем стоки и услуги в зависимост от националното ценово равнище, ще бъде необходимо различно количество национална валута.