България продължава да е с най-голяма разлика в заетостта между градовете и селските райони в Европейски съюз. Това показват данните от последното изследване на Евростат.

Страната ни е и на второ място в Евросъюза по дял на градското население в активна възраст, което остава в риск от бедност въпреки по-високата заетост в последните години, съобщава БНТ.

Според последните данни от годишното изследване на Евростат през 2016 г. в страната ни е било заето 73,7 на сто от населението в българските градове и едва 57,4 на сто от населението в селата.

Оказва се, разликата от над 16 пункта е без аналог в ЕС, като причината за това ниската заетост в селата. Все пак се наблюдава тенденция на все повече българи, които живеят в малки населени места, но работят в по-големи близконаселени места.

Основна причина за тази разлика, според икономиста Явор Алексиев е лошата инфрастуктруа на много места у нас, която пречи на трудовата миграция.

"Тази разлика от 16 проценти пункта е най-голямата, която имаме от години. И второ е липсата на големи центрове, които да привличат всекидневни трудови мигранти. Това са хората които от Перник да речем всеки ден идват да работят в София, такъв тип хора, които са нещо като „пчелички на икономиката", те успяват да постигат естествено сближаване на разликата между регионите, пътувайки до работното си място всеки ден", каза Явор Алексиев, икономист от Института за пазарна икономика.

И като харчат заплатата си в слабонаселените места, създават работа на други. Всекидневните трудови мигранти у нас са малко над 400 хиляди.

"Което звучи като голяма цифра, от близо 3 млн. работещи, това обаче не е чак толкова впечатляващо, трябва да стане в повече тази трудова миграция за да може по-слабо населените места да постигнат по-високи доходи", допълни Алексиев.

През последните две години специалистите отчитат подобрение на ситуацията в селата, но разликата с рекордната заетост от 2008 г. остава близо 10 процентни пункта.