Министрите от 64 държави, сред които и България, подписаха комюнике с фокус световната продоволствена сигурност и борбата срещу глада в рамките на "Зелената седмица 2012" в Берлин, Германия, информират от пресцентъра на Министерството на земеделието и храните (МЗХ). Беше поставен акцент върху развиването на земеделието с ограничени ресурси и устойчив растеж като перспективен метод за преодоляване на бедността в глобален мащаб.

На 21 януари тази година (събота) се проведе Международният форум за храни и земеделие "Продоволствената сигурност чрез устойчив растеж - земеделие с ограничени ресурси", като част от "Зелената седмица". Българският заместник-министър на земеделието и храните Светлана Боянова взе участие в него, както и в четвъртата Международна среща на върха на земеделските министри.

Срещата е организирана по инициатива на Илзе Айгнер - федерален министър на прехраната, земеделието и защитата на потребителите на Германия. В нея са участвали още европейският комисар по земеделието и развитието на селските райони Дачиан Чиолош и генералният директор на ФАО (Food and Agriculture Organization of the United Nations) Жозе Грациано да Силва. Те се фокусираха върху теми, разглеждани по време на трите предходни срещи на върха на министрите на земеделието в Берлин.

Селското стопанство е ключов икономически сектор за създаване на "зелена икономика", подчертават от МЗХ. Затова е необходимо укрепването му да се разглежда като централен елемент в осигуряване на снабдяването с хранителни продукти. Провелата се Международна среща извежда като основен пункт необходимостта от подкрепа за устойчиво селско стопанство на регионално и надрегионално ниво чрез подобряване на структурните условия. Целта на форума е той да даде принос за предстоящата конференция на ООН за устойчиво развитие, която ще се проведе през юни 2012 г. в Рио де Жанейро, Бразилия.

От Земеделското министерство информират още, че очакванията на експертите са около 2050 г. населението на Земята да достигне девет милиарда души. Представени са следните няколко акцента от подписаното комюнике:

• Работа в посока по-бързо да се увеличи търсенето на храни и селскостопански суровини и по-ефективно да се използват ограничените ресурси, с цел земеделският сектор да стане по-конкурентоспособен
• Ограничаване загубата на храни по пътя им от производителите до потребителите и изхвърлянето им като отпадъци чрез въвеждане и разпространение на адаптирани технологии и мерки за избягване на тези загуби
• Подобряване инфраструктурата между селските и градските райони с цел подобряване на условията на живот и достъпа до пазари, което е свързано с процеса на урбанизация
• Подобряване на продоволствената сигурност и увеличаване на заетостта чрез осигуряването на достъпа до ресурси на жените и чрез включването на малките семейни ферми, които осигуряват храни за собствените си семейства и доставят на пазара
• Инвестиции в устойчиви земеделски производствени системи и в инфраструктура, изследвания, обучение и разпространение, с цел да се провокира и поддържа устойчив растеж, като се използват традиционните знания, както и нови научни открития и иновативни продукти и процеси в производството, преработката, маркетинга и инфраструктурата
• Лансиране идеята за развитие на "синя икономика" която да се занимава с устойчивото използване на водите и запазване на екологичното равновесие във водното пространство, във връзка с климатичните промени.

Световният форум по земеделие и храни 2012 предложи на министрите на земеделието от целия свят платформа, на която да бъдат обсъдени съвместни подходи за решаване на проблемите на продоволствената сигурност. В рамките й са формулирани следните въпроси:

1. Какви решения могат да бъдат предоставени, както от научните изследвания, така и от традиционните знания, за да се постигне необходимият ръст в селскостопанското производство в съответствие с устойчивото и ефективно използване на ресурсите?
2. В кои области е необходимо да сее засилят нашите изследвания и развойна дейност и как научните изследвания могат да се координират и организират, за да се развие по-ефективно капацитета на национално и международно ниво?
3. Как можем да се създадат традиционни и иновативни технологии за използване на водата и почвата, там където тя е най-необходима?
4. Какви структури са необходими, за да се използват най-ефективните технологии при специфичните условия на земята? Къде трябва да се увеличат инвестициите и как могат да бъдат предоставени стимули за отговорни частни инвестиции?