България попада в район на екстремни климатични явления

10.01.2013 | 14:59
по статията работи: Петя Бързилска
Одит показва, че правителствата не са достатъчно подготвени за очакваните последствия от промените в климата
България попада в район на екстремни климатични явления

България попада в един от районите със засилени тенденции към затопляне, както и увеличаване на честотата на екстремните метеорологични и климатични явления като засушавания и случаи с проливни валежи, гръмотевични бури и градушки. Това се казва в съвместен координиран одит  "Адаптация към климатичните промени – готови ли са правителствата?", при чието изготвяне е взела участие и българската Сметна палата.

Партньори в него са върховните одитни институции от осем европейски държави - освен България това са Австрия, Кипър, Малта, Нидерландия, Норвегия, Русия, Украйна и Европейската сметна палата. ВОИ на Унгария е наблюдател по проекта, обясняват от Сметната палата.

Целта на този одит е да се види до каква степен правителствата са подготвени за климатичните промени, като се направи оценка как се осъществяват адаптационните политики и действия на национално равнище в Европа и как се идентифицират предизвикателствата, свързани с адаптирането към изменението в климата и се направят общи заключения и препоръки.

В анализа се посочва, че в момента в Европа промените в климата са признати за един от основните екологични проблеми. Климатичните промени влияят върху околната среда, обществото и гражданите, като оказват въздействие върху европейската икономика. 

Очакванията са за намаляване на годишната амплитудата между максималната и минималната температура на въздуха, като минималната температура се повишава по-бързо от максималната и намалява дебелината на снежната покривка. Това води до изместване на горната граница на широколистните гори към по-голяма надморска височина, увеличаване на недостига на вода в почвата, загуба на биоразнообразие.

Най-засегнати ще бъдат селското и горското стопанство, енергетиката, водоснабдяването и критичната инфраструктура.

Въпреки действията, предприети от правителствата през последните две десетилетия за намаляване на антропогенните емисии от парникови газове и ограничаване на свързаното с тях увеличаване на температурата, някои неизбежни климатични промени се предвижда да съществуват и в бъдеще, отбелязват още в доклада. Амбицията на Европа е да ограничи емисиите на парникови газове, като запази нарастването на глобалната средна температура до 2 градуса по Целзий. Дори нарастването на средната температура от 2 градуса е свързано с някои тежки въздействия върху обществото, екосистемите и икономиката.

Последните сценарии обаче показват, че тази цел - за 2 градуса, най-вероятно няма да бъде постигната. Затова осъществяването на ефективна адаптационна политика е от решаващо значение за намаляване на текущите и бъдещи негативни влияния върху климатичните промени.

Тъй като последствията от климатичните промени се различават съществено в различните региони на Европа, необходимо е да бъдат разработени ефективни адаптационни мерки за нуждите на всеки регион и за специфичните предизвикателства, се казва в одита. Сектори като енергетика, горско стопанство, земеделие и туризъм ще бъдат силно засегнати от промените в климата. Нещо повече, климатичните промени ще имат значително влияние върху критичната инфраструктура, особено в областта на транспорта и водоснабдяването, както и върху уязвимите групи от обществото.

Проучванията показват, че адекватната адаптация е икономически, социално и екологично устойчива и е възможно да е много по-евтина от бездействието. Проучване за цялостна икономическа оценка в страните от ЕС оценява годишната загуба от БВП между 20 и 65 милиарда евро при нарастване на температурата съответно с 2.5 градуса по Целзий и 5.4 градуса по Целзий, без адаптиране към климатичните промени.

Общият одитен доклад е базиран на осем индивидуални национални одитни доклада от участващите ВОИ и фактологично изследване на Европейската сметна палата. Националните одити разкриват, че страните, оценявани в общия доклад, са в ранния етап за адаптиране към измененията на климата.

Националните одити разкриват, че до приключването на националните одити само две от осем страни са разработили всеобхватни адаптационни стратегии. В повечето страни са установени слабости в координацията на адаптацията. Липсват също оценки за стойността на въздействията от климатичните промени или адаптационните мерки в политическите документи. Това увеличава риска климатичните промени и проблемите за адаптацията да не са достатъчно засегнати в процеса по вземане на решения.

Съвместният одит показва, че правителствата не са достатъчно подготвени за очакваните последствия от промените в климата и не предприемат адекватни действия за справяне с неизбежните негативни ефекти от тях.

Оцени статията:
5.00/1
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Свободна Безмитна Зона – Бургас АД Първокласни мултифункционални складове, митническо агентиране.
Holiday Inn Sofia A warm "Welcome" to Sofia's newest 5 Star hotel.
Интерлийз ЕАД Лизинг на оборудване, транспорни средства, леки автомобили и др.
Резултати | Архив
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Премиерът Бойко Борисов в Туркменистан
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Зимна приказка
  • Зимна приказка
- Месо ядеш ли? - Не. - А риба? - И риба не ям. - Вегетарианец ли си? - Не, пенсионер съм...
На този ден 05.04   1242 г. – Руските армии водени от Александър Невски разбиват рицарите на Тевтонския орден в Битката на Чудското езеро. 1614 г. – Във Вирджиния, индианката...