Българската банка за развитие (ББР) ще разшири портфейла си от финансови инструменти чрез участие във финансирането на публични и публично-частни инфраструктурни проекти с национално значение.
Това става възможно след като Българската народна банка (БНБ) одобри промените в устава на държавната банка, които са приети с единодушие от общото събрание на акционерите (Министерството на икономиката и Банка ДСК) на 13 ноември 2017 г., съобщават от ББР.
С измененията, вписани в Търговския регистър вчера, се внася яснота в редица тълкувания, които ръководят кредитната дейност на банката, като ѝ позволяват да развие нови посоки на работа, следвайки модела на европейските банки за развитие, допълва се в съобщението на банката.
Увеличават се и възможностите за по-мащабно он-лендинг финансиране, с което ще бъде създадена още по-подходяща среда за развитието на малките и средни предприятия – основна цел, заложена в Закона за ББР.
Занапред ще бъдат прилагани директно изискванията за кредитната дейност по Регламент 575/201З/ЕС, които са валидни за всички банки в Република България и в ЕС. Промените отразяват европейската практика и лимити за банково кредитиране, както и приоритетите, заложени в Стратегията за дейността на ББР, която беше приета от Министерския съвет през юли 2017 г. Още по темата ББР е съучредител на междубанкова асоциация между Китай и ЦИЕ ББР подобри съотношението индиректно към директно кредитиране Българската банка за развитие ще дава втори шанс в кредитирането на фирми
Като публична финансова институция мисията на банката е да подпомага растежа и развитието на малкия и средния бизнес в страната, както и да мобилизира публичен и частен ресурс за инвестиции в приоритетни за страната отрасли. Държавната банка ще продължи да подобрява достъпа до финансиране чрез нови програми за подпомагане на енергийната ефективност, земеделските стопанства, ескпортно-ориентираните и стартиращите компании, уверяват от финансовата институция, ръководена от Стоян Мавродиев.
Новост при финансирането е въвеждането на праг, при който се изисква разрешение на надзорния съвет за одобряване на експозиции, надхвърлящи 5% от собствения капитал на банката. Целта на промяната е да се създаде по-добър контрол в кредитната дейност, както и ясно да се разграничат контролните функции на надзорния съвет.
За първи път в устав на българска банка се въвежда и дефиниция за свързани с политически партии лица в изпълнение на надзорните препоръки на БНБ. С промените се създава висок стандарт за прозрачност в работата на банката и се изключва възможността за отпускане на кредитни експозиции на лица и организации в пряка връзка с политически партии, допълва се в съобщението.
Документът регламентира ролята на главния изпълнителен директор, която и до този момент фигурира във вътрешните правила за дейността на ББР и е утвърдена практика сред всички водещи български и международни банки, както и сред международните финансови институции. Без промяна остава начинът на вземане на решения и представителството на банката от двама изпълнителни директори едновременно, задължителни както в българското, така и в европейското търговско законодателство.