Растежът на българската икономика остава солиден. За 2017 г. оценката ни за реалния ръст на БВП е 3.8% и заслуга за това имат основно потреблението и инвестициите. По-високите нива на потребление са подхранвани предимно от силното повишаване на заплатите, свързано с трудните условия на трудовия пазар и вдигането на заплащането в публичния сектор."

Така Европейската комисия описва накратко предварителните си оценки за изминалата и прогнозата как ще се представи България през новата година.

От националния доклад се вижда, че 2016 г. е смятана за най-силната откъм икономически ръст (3.9%), но след това започва леко забавяне на растежа - 3.8% през 2017 г., 3.7% през настоящата и 3.5% догодина.

Що се отнася до инфлацията, на годишна база тя е преминала от дефлация (-1.3% годишно) към обезценяване от 1.2% през миналата. За 2018 г. зимната прогноза на Европейската комисия е за 1.4%, а за 2019 г. се очаква инфлация от 1.5%. Основната причина тук са по-високите цени в енергетиката и битовите услуги, включително нарасналите административни цени на комуналните компании. Очакванията за бавно растяща инфлация са аргументирани от допускането, че цените на петрола ще растат, както и че ще има увеличаване на разполагаемия доход на домакинствата.

Увеличаване на инвестициите се регистрира предимно в публичния сектор - най-вече благодарение на подкрепяни от ЕС инвестиционни програми, подпомагащи капиталовите разходи на правителството. Публичните инвестиции през настоящата година ще растат отново предимно благодарение на еврофондовете.

Износът от България, на който се разчита да помогне на икономиката, всъщност има - след много силните резултати от 2016 г. - нетно отрицателен принос към ръста на БВП на България за 2017 г. Причината е, че вносът се е увеличавал по-бързо заради повишеното вътрешно потребление. Именно то ще остане основният двигател на икономиката и през 2018 г., а приносът на износа ще стане положителен "едва през 2019 г.". Преди това - през 2018 г. - ръстът основно ще остане зависим от инвестиции и частно потребление.

Темповете на растеж в еврозоната и ЕС през изминалата година надхвърлиха очакванията с продължаването на прехода от възстановяване към икономически растеж. Според оценките икономиките както в еврозоната, така и в ЕС като цяло са отбелязали растеж от 2.4 % през 2017 г., което представлява най-бързият темп за последното десетилетие. Очаква се силните резултати да продължат през 2018 и 2019 г., като в еврозоната и ЕС бъде постигнат растеж от съответно 2.3% и 2.0%", се казва в зимната прогноза.

Сегашната оценка за растежа на БВП през 2017 г. от 2.4% надхвърля предвижданията в есенната икономическа прогноза от ноември за растеж от 2.2% в еврозоната и 2.3% в ЕС. Прогнозният растеж за 2018 и 2019 г. на икономиките както в еврозоната, така и в ЕС като цяло също претърпя увеличение след ноември — от 2.1% на 2.3% за текущата година и от 1.9% на 2.0% за 2019 г.

Очаква се същинската инфлация, която изключва нестабилните цени на енергията и непреработените храни, да се запази умерена в условията на бавно възстановяване от стагнацията на пазара на труда и все още слаб натиск за увеличаване на заплатите. Общата инфлация ще продължи да се влияе значително от цените на енергията и се очаква леко да се увеличи. През 2017 г. инфлацията в еврозоната достигна 1.5%. Според прогнозите това равнище ще се запази през 2018 г., а през 2019 г. ще се увеличи на 1.6%.

Рисковете за прогнозирания растеж остават до голяма степен балансирани. Възможно е икономическият растеж да надхвърли очакванията в краткосрочен план в съзвучие с положителните икономически нагласи. В средносрочен план високите цени на активите на световния пазар могат да се повлияят неблагоприятно от евентуална преоценка на рисковете и основните икономически показатели. Продължават да са налице рисковете с неблагоприятен ефект, свързани с неясния изход от преговорите за излизане на Обединеното кралство от ЕС, както и свързаните с геополитическо напрежение и възприемане на по-национално ориентирани и протекционистки политики.