Такса, събирана в България от дружествата, които произвеждат енергия от възобновяеми източници, стигна до Съда на ЕС в Люксембург, предаде EurActiv България. Върховният касационен съд (ВКС) е отправил т.нар. преюдициално питане по темата, съобщиха от там в сряда (30 октомври). 20-процентната такса от стойността на произведената енергия беше въведена в Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) през 2014 г. Няколко месеца по-късно тя беше отменена от Конституционния съд (КС). Производители, които са я платили, сега съдят държавата, за да си получат обратно дадените пари.
Питането до СЕС е отправено от върховните съдии, след като до тях достига един от тези казуси. Въпросът на съдиите е дали от европейското законодателство допуска национална правна уредба, с която се налага допълнителна такса за производство на енергия от възобновяеми източници.
Делото пред ВКС е образувано по жалба на производителя на енергия от възобновяеми източници "Марвик – Пъстрогор" ЕООД. Първите две инстанции отхвърлят иска на дружеството срещу държавата за връщане на събрани такси от януари до август 2014 г. за 176 325.47 лв. и 26 345.23 лв. лихва.
Конституционният съд прие, че с тази такса законодателят въвежда задължение за производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия за безвъзмездно плащане, срещу което те не получават никаква услуга. КС посочи, че се нарушават свободата на стопанска инициатива и принципът на равенство, тъй като такива такси се начисляват единствено на производителите на ток от вятърна и слънчева енергия.
Въпреки това обаче искът на "Маврик – Пъстрогор" ЕООД, както и на други подобни дружества, се отхвърлят с аргумента, че решението на Конституционния съд действа занапред. И до постановяването му таксата е събирана основателно.
Сега върховните съдии посочват, че КС е разгледал единствено противоречието на посочената такса с основния закон, а не и с приложимите норми на правото на ЕС. Според върховните съдии, ако събирането на тази такса е станало в нарушение на правото на ЕС, държавата дължи връщането й, без значение от кой момент поражда действие решението на КС. Затова и са отнесли казуса към съда в Люксембург.