Снимка: https://bbonev.co.cc

Българският гражданин има изключително висок праг на обществена търпимост, сочи изследване на гражданското сдружение "Видовден" и на социологическата агенция "Естат", оповестено днес в Националния пресклуб на БТА, съобщи БНР.

"Индекс на обществената търпимост" е национално представително изследване и обхваща 1000 души, съобщи Иво Желев от агенция "Естат". Индексът е изчислен като сбор от четири елемента - осъществени протести, икономическа и политическа среда, медийно отразяване и доверие в медиите, характеристики и поведение на индивида.

Праговете на търпимост са систематизирани на базата на равнището на протестите и обхващат четири основни елемента - петиции и мирни демонстрации, полулегални действия /бойкоти/, незаконни актове без насилие /публични демонстрации, неподчинения, неразрешени стачки/ и насилствените действия /агресия към полицаи, окупиране на публични сгради, гражданско неподчинение/.

През 1990 г. в страната има средно равнище на склонност за участие във всяка една от тези форми, сочи изследването. Според данните през 1999 г. протестният опит на българина достига своя връх. От 2000 г. насам готовността за участие в каквито и да е протести започва да спада, като подкрепата за някои крайни форми на протест е спаднала до нулева.

В сравнение със страни като Швеция, Франция и Гърция средният брой на участващите в протести у нас е от пет до седем пъти по-нисък, показват данните. Според Желев протестите у нас не срещат висока обществена подкрепа. Голяма част от обществото определя протестите по-скоро като фарс, отколкото като ефективен инструмент за оказване на натиск върху управлението.

Две трети от пълнолетните граждани смятат, че в страната няма гражданско общество, отбеляза той. Основните изводи от социологическото проучване сочат, че при сегашните социално-икономически условия в страната обществото не е достатъчно готово да се включва в работата на граждански сдружения и да отстоява своите идеи.

Гражданското общество в България почти няма достъп до институциите, смята главният секретар на ГД "Видовден" Иван Милов. По думите му, исканията и аргументите на гражданите у нас рядко предизвикват сериозни политически последствия. Нужно е сериозно преосмисляне на функционирането на институциите и тяхното отваряне към обществото, посочи Милов. Много рядко хората у нас виждат резултати от своите протести, което ги кара да се обезверяват, каза той.

Високият индекс на обществена търпимост според проучването се обяснява с непълното съгласие на обществото с политическата система и с липсата на ресурс от страна на политическите партии и гражданските сдружения за промяна на статуквото, обобщи данните Милов.