Автор: Таня Харизанова, БНР

Създателят на WikiLeaks ("Уикилийкс") Джулиън Асандж има последователи вече и в България. "The Balkans are not keeping secrets anymore" (Балканите повече няма да крият секретна информация) - това пише на страницата на българския вариант на WikiLeaks - BalkanLeaks.

Той започна да публикува стенограми от закрити заседания на парламентарни комисии, договори от енергийната сфера и по-специално за реализирането на проекта АЕЦ "Белене", доклади на ДАНС и ГДБОП за организираната престъпност у нас.

Следвайки примера на сайта за разкриване на секретна информация WikiLeaks, ние създадохме този сайт, за да искаме прозрачност и да се борим срещу организираната престъпност и политическата корупция на Балканите. Ние сме дълбоко убедени, че не сме сами в тази битка. Това пишат анонимните създатели в началото на сайта.

Междувременно създателят на WikiLeaks Джулиън Асандж попадна под ударите на закона. Защитниците му, обявили се като група "Анонимен", заявиха, че ще атакуват виртуално всеки, който е против разкритията на Асандж. В кибербитката се включиха и Twitter ("Туитър"), и Facebook ("Фейсбук"). Създалият се конфликт принуди Visa, MasterCard и PayPal да прекратят транзакциите към WikiLeaks, а Amazon.com - хостването на сайта. „Анонимен" отговориха с блокиране на интернет услугите в банкирането.

Първата кибервойна в световен мащаб ли е това или група анархисти и „хакери-патриоти" решават да покажат на правителства и банки "кой е по-по-най". Какво всъщност се случва?

Това е пример как в интернет може да се обменя свободно информация. Самата платформа WikiLeaks не е технологично чудо. Тя е един уебсайт, който е създал подходящи механизми за обмен на определена информация между много хора, казва Николай Недялков, председател на Асоциацията за информационна сигурност. Процесът не може да бъде спрян и не може да бъде овладян. Т.е. тази информация няма как да се скрие вече. Тя расте лавинообразно и хиляди хора я четат.

Кой стои зад българския сайт BalkanLeaks?

Това са разследващи балкански журналисти, които на този етап не желаят да се афишират, тъй като считат, че не са защитени. За създател на сайта се смята журналистът на свободна практика Атанас Чобанов, който живее в Париж. Сайтът е регистриран във Франция и се води на името на собственик на компютърна компания, който според американски медии е свързван с клонирането на WikiLeaks в Европа.

Докъде може да доведе тази кибервойна?

Последствията могат да бъдат доста сериозни, коментира Николай Недялков. В ръцете на двама-трима души, които са неизвестни, съществува огромна мощ, която може да провали много неща. Искам да обърна внимание, че ситуацията е много опасна и не трябва да се действа по този начин - да се обръщат едните срещу другите. Ефектът на тази вълна може да предизвика действия, които да станат необратими.

Хакери предупредиха, че ще засилят кибератаките си, за да защитят свободата на информацията в интернет мрежата и да отвърнат на опитите за блокиране на сайта. Как може един човек да предизвика такъв обществен резонанс?

Темата е много чувствителна и провокира интереса на хората, казва експертът.

А какво стана с киберсигурността?

Сигурността е процес, който непрекъснато трябва да се изгражда, уточнява Николай Недялков. Именно заради това в Европа е създадена агенцията ENISA - European Network and Information Security Agency, като нейните основни центрове са за реагиране при киберпрестъпления. Т. е. да има проследимост на информацията. В глобален аспект според мен ще излязат наяве много проблеми, които ще покажат, че интернет не е среда, която е управляема и безопасна. Не е среда, в която можем спокойно да правим каквото си искаме - и като бизнес, и като потребители.