Български апарат ще изследва спътник на Марс

08.11.2011 | 17:10
по статията работи: Теодора Пенева
Спектрометърът за измерване на заредени частици "Люлин Фобос" ще бъде част от проекта "Фобос-Грунт"
Български апарат ще изследва спътник на Марс

Българската апаратура "Люлин-Фобос" ще излети в космическото пространство тази нощ в 00:16 часа Московско време . Това съобщиха от Института за космически и слънчеви изследвания (ИКСИ) към Българската академия на науките (БАН).

Основните цели и научни параметри на проекта бяха представени днес на пресконференция, провела се в централната сграда на БАН. На нея се обсъждаха този и други проекти, които ИКСИ разработва, както и финансовият аспект на научните изследвания в контекста на световната икономическа криза.

На пресконференцията присъстваха директорът на ИКСИ-БАН проф. д-р Петър Гецов, както и представители от екипа, разработил научния проект: ръководителите д.ф.н. Йорданка Семкова и проф. д.ф.н. Цветан Дачев, инж. Ст. Малчев, гл. ас. Б. Томов и други членове на колектива.

Проектът "Фобос-Грунт":


Космическата апаратура е част от руския проект с широко международно сътрудничество "Фобос-Грунт" (Phobos-Grunt). Той обхваща период от три години, като в рамките му ще бъде изстреляна междупланетна автоматична станция към Марс.

phobos_grunt_700

Автоматичната станция "Фобос-Грунт". Снимка: Russianspaceweb.com

Най-важната от научните задачи на проекта е да се вземат проби от повърхността на спътника на "червената планета" Фобос и доставянето им обратно на Земята. Така учените ще имат възможност да изследват структурата и физико-химическите характеристики на взетите субстанции и да получат информация за свойствата на реликтовото вещество на Слънчевата система.

Друг аспект от космическото изследване е доставяне на биокултури до Фобос и връщането им обратно на Земята. Освен това се очаква да се напраевят нови научни изводи за сблъсъците на небесните тела в образуването на планетите от земната група, в еволюцията на техните атмосфери и реголит. Важно е и да се изследва произходът на марсианските спътници, както и физическите условия на околопланетната среда, обясни единият от ръководителите на екипа д.ф.н. Йорданка Семкова.

Станцията "Фобос-Грунт" ще пътува около 11 месеца и половина към Марс и ще работи там около година. . Основната й задача е да достави около 200 грама от веществото на спътника на Фобос.

България в международния проект


Страната ни участва във "Фобос-Грунт" посредством проекта "Люлин-Фобос". Той е изготвен от екип на ИКСИ-БАН, съвместно с учени от Института по медико-биологични проблеми (ИМБП) към Руската академия на науките (РАН) и от Националния институт по радиологични науки в Япония (NIRS).

В своята функционална същност апаратурата, която България ще изпрати, е спектрометър за измерване на заредени частици. Работата й обхваща, провеждащи се по трасето на космическия апарат към Марс - в орбитата на планетата и на повърхността на Фобос.

"Люлин-Фобос" е предаден на Русия през 2009 г. След като е преминал успешно всички предстартови изпитания, той е монтиран на космическата станция "Фобос-Грунт". Проектът струва на страната ни и отговорните институции общо около 40 000 лева.

Българската апаратура към експеримента е финансирана от БАН, посредством договаряне с Националния фонд "Научни изследвания" (НФНИ) - България. Въпреки това, разходите са покрити главно благодарение на международното сътрудничество на България с ИМБП-РАН и NIRS-Япония, коментира д.ф.н. Семкова, един от ръководителите на проекта.

Българският експеримент има следните основни цели:

  • Изследване на радиационните условия и дози на облъчване в хелиосферата на разстояния от 1.0 до 1.5 астрономически единици от Слънцето и в околомарсианското пространство.
  • Оценка на радиационните дози, получавани от системите на космическия апарат.
  • Верификация и актуализация на моделите на радиационната обстановка и оценка на радиационния риск за екипажите на бъдещи пилотирани междупланетни полети.
  • Сравнение на дозиметричните характеристики в околоземното, в междупланетното пространство и около Марс чрез едновременни измервания с апаратури на  ИКСИ-БАН със сходни параметри, работещи на Международната космическа станция и други спътници около Земята, и на "Фобос-Грунт".

Надеждите на българските учени са с помощта на резултатите от изследванията да се повиши и радиационната безопасност на бъдещите екипажи към Марс, както и на технологичните системи.

А защо точно "Люлин"?


По време на пресконференцията възникна любопитният въпрос защо апаратурата носи името на столичния гъстонаселен квартал. Проф. д.ф.н. Цветан Дачев даде отговор "от кухнята".

През 1988 г. в космоса излита вторият български космонавт - Александър Александров, на борда на международната орбитална станция "Мир". В действителност проектът е по идея на български учени и със съществено българско участие.

По това време Дачев е ръководител на екипа, разработващ българската апаратура към станцията. Първоначално идеята е изготвеният дозиметър-радиометър да носи името "Шипка". Впоследствие обаче целият български проект е кръстен така. Затова професорът се спира на името "Люлин" - логично идеята е породена от факта, че тогава живее там.

"Реших да дам реверанс на Люлин", сподели той. "И оттогава всеки наш проект се казва така. "Люлин-Фобос" е продължение на двадесетгодишната традиция".

Оцени статията:
0/0
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Интерлийз ЕАД Лизинг на оборудване, транспорни средства, леки автомобили и др.
Кооперативна охранителна фирма ООД КОФ ООД е специализирано дружество за комплексна охрана.
Венто - К ООД Проектиране, изграждане, монтаж и продажба на вентилационни и климатични системи.
Резултати | Архив
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Премиерът Бойко Борисов в Туркменистан
  • Зимна приказка
  • Зимна приказка
Старият вампир извежда малкото вампирче за първото му среднощно пиршество. Набелязват жертва, малкото забива зъби и започва да смуче кръв, по едно време се спира и пита баща си: - Тате, до последна...
На този ден 11.08   117 г. – Адриан става император на Римската империя. 1492 г. – Александър VI е избран за римски папа. 1786 г. – Основана е първата британска колония в...