Ден преди срещата на ЕС, на която трябва да се изясни кой ще стане първия президент на Съюза и първия външен министър, процесът за номинация на кандидатите представлява пълен хаос, пише EUobserver.

Откакто стана ясно, че Лисабонският договор ще влезе в сила в ЕС, шведското председателство започна активна дипломация по телефона в опит да ограничи кандидатурите до общо две още преди самата среща – една за президент и една за външен министър. Но факта, че два такива важни институционални поста и избора на кандидати са тях водят след себе си редица политически, национални и географски аспирации. Сложността на ситуацията, която прилича на нареждането на кубчето на Рубик, доведе нещата дотам, че сега кандидатите за двете длъжности са повече, отколкото преди опитите на Швеция да консолидира мненията на страните-членки по въпроса.

Вчера (17.11.09) Испания обяви, че външният й министър Мигел Анхел Моратинос се интересува от поста на европейски външен министър. Неговото име се споменава за пръв път публично и се прибавя към това на бившия италиански премиер Масимо Д’Алема. Засега не се отминава и възможността британският външен министър Дейвид Милибанд да поеме длъжността.

По отношение на президента на Съвета на премиер-министрите фаворит остава белгийският премиер Херман Ван Ромпуй. Другите възможности са бившият британски премиер Тони Блеър и премиерът на Люксембург Жан-Клод Юнкер.

Към момента страните-членки изглеждат съгласни, че постът трябва да отиде в ръцете на някой, който има дясноцентристки възгледи, докато европейски външен министър следва да стане човек с лявоцентристки възгледи.