След приключването на европейските избори едно от големите предизвикателства пред Европейския съюз ще бъде договарянето на следващия му бюджет. На всеки седем години ЕС се споразумява за дългосрочните си планове за разходите. Необходимо е единодушното съгласие на всички лидери и затова преговорите обикновено отнемат много време. Последният седемгодишен план бе договорен през 2013 г. и беше за периода 2014 - 2020. За пръв път в историята на организацията бе решено да бъдат намалени разходите.

На основата на дългогодишния план всяка година представители на 28-те правителства и Европейският парламент договарят точните детайли на годишния бюджет на ЕС. Би Би Си прави анализ на този за 2017 г., за да открие колко внася всяка държава членка и колко получава от ЕС.

Великобритания е нетен вносител в бюджета на ЕС. С други думи, тя допринася повече, отколкото получава обратно. През 2017 г. още девет страни са били нетни вносители. Това са Германия, Франция, Италия, Холандия, Австрия, Финландия, Швеция, Дания и Ирландия. Най-големият нетен вносител е била Германия (с нетен принос от 12.8 милиарда евро), следвана от Великобритания (със 7.43 милиарда евро).

Всички страни плащат еднакъв дял от националните си приходи в европейския бюджет и затова по-богатите плащат повече, а по-бедните – по-малко. Някои като Великобритания плащат по-малко, защото ползват т.нар. рабат - бюджетните отстъпки, състоящите се в това на някои държави да се връщат част от внесените средства в бюджета на ЕС, тъй като те смятат, че допринасят твърде много за него.

ЕС харчи парите за редица проекти, но около три четвърти от бюджета всяка година отиват за две основни области – селско стопанство и развитие на по-бедните райони в ЕС. Така че по-бедните държави и тези с много ферми получават повече.

Полша бе най-големият нетен получател от бюджета на ЕС (тоест получава повече, отколкото внася), следвана от Гърция, Румъния, Унгария и Португалия. Люксембург и Белгия, две от най-богатите държави в ЕС, също са в списъка на нетните бенефициенти, защото получават по-голям дял от финансирането за администрация, тъй като много евроинституции са базирани там. България е девета в този списък.

Ако числата за нетните вносители и бенефициенти бъдат изразени по отношение на глава от населението, се получава друга картина.

Най-големият нетен вносител на глава от населението е Холандия, следвана от Швеция, Германия, Дания и Великобритания.

Люксембург оглавява списъка на нетни получатели на глава от населението, защото голям брой евроинституции са базирани в страна с население под 600 хил. жители. Други големи получатели са Литва, Естония, Гърция, Унгария и Латвия. България е 11-а в този списък.

Холандия плаща най-големия дял от брутния си вътрешен продукт (БВП) – 0.47%. Германия е втора, следвана от Швеция и Великобритания.

На другия край на скалата някои страни като Литва, България и Унгария получават между 2.5 и 3 процента от техния БВП от бюджета на ЕС. Икономиките на Гърция, Естония, Латвия, Румъния и Полша получават около 2% от техния БВП.