Всеки десети труженик в България работи за минима лната заплата за страната. През първото тримесечие на 2015 г. с това възнаграждение са 11,5% от всички наети, или 248 019 българи. Това коментира Виолета Иванова от Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ) към КНСБ. Само година по-рано тези хора са били по-малко - 11,3% от всички наетите или 242 092 души. 

За първите шест месеца на 2015 г. минималното трудово възнаграждение беше в размер на 360 лв., като от 1 юли то беше повишено на 380 лв. Според заложените от правителството цели от началото на 2016 г. минималната заплата трябва да стане 420 лв., а през 2017 г. - 470 лв.

Междувременно обаче половината българи или 3,8 млн. души все още разполагат с едва 64 на сто от необходимия минимум средства за издръжка за живота, който се изчислява на 360 лв. на човек. С общ доход на човек от 361 до 563 лв. са 26,6 на сто от домакинствата, а с над 563 лв. - 20 на сто, или 1,471 млн. души.

 По отношение на минималното трудово възнаграждение от работодателите са против увеличението му, докато синдикатите настояват това да стане възможно най-бързо. Преди седмица нови противоречия се зародиха заради идеята на правителството минималното възнаграждение да е между 35 и 55% от средното такова за страната. 

Едно от опасенията на бизнеса, свързани с ръста на най-ниското възнаграждение, е, че той може да увеличи безработицата, допълва в-к "Преса". Синдикатите са на мнение, че повишаването на минималната заплата „подбутва“ нагоре и останалите доходи, стимулира вътрешното потребление и респeктивно тласка икономиката към растеж.