Липсата на спешно отделение не ограничава болниците да осъществяват спешен прием на пациенти. Решението за разкриване на спешно отделение е въпрос на преценка на болничния мениджмънт, като отпада изискването за площта, върху която да е изградено то.

Това предвижда новият стандарт за "Спешна медицина", чийто проект на наредба е публикуван за обществено обсъждане от Министерството на здравеопазването вчера.

Всички болници са задължени да осигуряват непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност по посочените в разрешението медицински специалности, включително и на медицинска помощ при спешни състояния. Изпълнението на това задължение обаче не е обвързано със задължение за разкриване на спешно отделение, като дейността може да се осигури на функционален принцип от разкритите болнични звена, се казва в мотивите към проекта. Отпада и изискването за площта, върху която да е изградено спешното отделение.

До преработката на стандарта за спешната болнична помощ се стигна, след като Върховният административен съд отмени текстовете, които засягат изискванията към болниците. Те бяха обжалвани в съда от Центъра за защита на правата в здравеопазването, Българската болнична асоциация, Националното сдружение на частните болници, Сдружението на общинските болници и от Националното сдружение на частните болници, според които заложените в стандарта изисквания са силно завишени и неизпълними за повечето лечебни заведения.

Новият проект занижава изискванията към болниците, като е намален и задължителният брой на лекари и на леглата за спешно лечение. Вместо шест броя постове за спешни прегледи, сега ще се искат четири, реанимационните постове в шокова зала от два се намаляват на един, а леглата в зоната за наблюдение - от четири на две. Това намаление няма да доведе до влошаване качеството на обслужване на спешните пациенти, поради факта, че съществува възможност за бързо диагностициране и насочване на пациентите към съответното отделение за стационарна лечебна помощ, се подчертава в проекта на наредбата.

Запазва се триажът в спешната извънболнична помощ, както и разделянето на пациентите на три категории – много спешни с код "червено", по-малко спешни с код "жълто" и не спешни с код "зелено".

Няма промени и по отношение на изискванията за транспорт на пациентите. При транспорт с линейка времето от поемането на сигнала от екипа до достигането на пациента остава до 8 минути за код червено, до 20 за код жълто и до 2 часа за код зелено. За стигане на пациента до болница от момента на натоварването му в линейката времето е 10 минути, както е и в момента. Ако придвижването ще бъде с въздушен транспорт, то трябва да спести над 20 минути до стигането в болница, иначе няма смисъл да се прибягва до него.

Запазват се указанията пациентите да се карат в най-близкото лечебно заведение, което е компетентно да им окаже помощ.

Становища по проекта се дават в едномесечен срок. Приемането на стандарта е важно и заради проекта за модернизация на спешната помощ с евросредства.