Снимка: AP

Какви сигнали излъчиха навън дебатите около Закона за конфликт на интереси? Има ли политическа решимост за справяне с корупцията в България? На тези въпроси се спира в коментара си анализаторът на Deutsche Welle Бистра Узунова.

"Пожарогасителката" на правителството Меглена Плугчиева продължава да се бори на различни фронтове. Вчера й се наложи да убеждава председателя на бюджетната комисия на Европейския парламент, че информацията, която България праща за изразходването на средствата от европейските фондове, не е менте и че се полагат усилия за борба срещу корупцията.

Няма място за оправдания

Европейските съмнения по този повод не са от вчера. Те не могат да бъдат разпръснати с констатации от сорта на това, "корупцията не е измислена в България" и че била "проблем на всяка страна-членка". Това, което може да върви пред чуждестранния печат, едва ли е достатъчно за председателя на комисията за бюджетен контрол на Европарламента, който още през 2006 година - една година преди България да стане член на Общността - сигнализира недоволство от данните, изнесени в доклад на Европейската сметна палата за България.

Тогавашните критики на Бьош - неспособност за ефективно управление на пари от предприсъединителните програми, липса на равноправие сред кандидатстващи фирми за участие в европейски проекти или казано другояче - наличие на корупция и злоупотреби - не са загубили нищо от своята актуалност. Тъкмо обратното. Ако през 2006 година можеше да има известно разбиране поради неопитността на българската администрация, днес, две години след приемането на България в ЕС и налагането на редица финансови наказания заради същите проблеми, едва ли има място за снизхождение и оправдание.

Само вяла готовност

Невъзможно и наивно е злоупотребите да се обясняват с неопитност. Още по-неприятно е, че от най-високо политическо равнище сигнализират само вяла готовност за справяне с финансовите престъпления, корупцията и шуробаджанащината. Поправките в новия Закон за преследване на конфликт на интереси идват тъкмо навреме, така че практическото приложение на закона да бъде отложено във времето. Не бяха приети и предложенията за скъсяване на срока, в който да се подават декларациите.

Затова пък явно има подкрепа за предложението да не бъдат отнемани заплатите за периоди, в които конфликтът на интереси е бил укрит. Питам се, какви сигнали излъчват подобни действия на българските депутати навън? И дали това може да мине за решимост да се изкоренят корупцията и измамите? Или пък наистина е дошло време за гражданска непримиримост към политиците, които не изпълняват задълженията си, за каквато апелира министър Плугчиева?