Днес християните празнуват един от най-светлите, семейни, религиозни празници - Бъдни вечер. Според Библията на този ден започват родилните мъки на Дева Мария. Празникът е посветен на дома, огнището, семейството и на починалите предци. По традиция семейството се събира в очакване на раждането на Исус Христос.

На Бъдни вечер - вечерта преди Рождество Христово, най-важното, което трябва да помним, е какво ни е събрало с най-близките ни хора около празничната трапеза - Раждането в плът на Божия син Господ Исус Христос.

В 18 ч. тази вечер в катедралата "Св. Александър Невски" патриарх Неофит ще отслужи празнична вечерня и утреня за Бъдни вечер в съслужение с архиереи и столично свещенство.

Традицията повелява вечерята да започне с прекадяването на трапезата, стаите, оборите и градината, за да се прогонят злите духове. Стопанинът чете молитва, после разчупва питата с парата и първото парче от нея оставя пред иконата - за Бога. Вторият къшей е за къщата, а останалите се разпределят на всеки член от семейството. Вярва се, че на когото се падне парата, той ще има най-голям късмет през годината. Обичаят повелява по време на яденето да не се става. Трапезата не се прибира, защото се вярва, че починалите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите.

Празничната трапеза включва обреден хляб, наречен "Боговица", "Богова пита", "Божичник", "вечерник", "светец" или "харман". Той е замесен с "мълчана вода" от момата или от млада булка, като брашното е пресято през три сита. От тесто върху хляба се оформят изображения на нивата и домашните животни. Освен този хляб, момата носи и "вит-превит кравай", който е предназначен за коледарите.

Върху трапезата се нареждат нечетен брой постни ястия - 7, 9 или 11. Сред тях са пълнени чушки с ориз, сърми, боб, леща, варено жито, баница с тиква, ошав. Според традицията колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е годината.

Под трапезата стопанката слага слама, която замества сламата в яслата на новородения Христос. Тази слама не се изхвърля, а се поставя в градината, под плодните дръвчета, за да раждат повече. Не се изхвърля и пепелта от бъдника – голямо дърво, което гори в огнището цяла нощ, за да се помогне на раждането на новото слънце, на новия Бог, да му даде енергия и светлина.

Днешната коледна елха замества бъдника - пън от плодовито дърво, който традиционно гори цяла нощ на 24 срещу 25 декември в огнището, за да се помогне на раждането на новото слънце, на новия Бог, да му даде енергия и светлина. По горенето на бъдника се гадае и каква ще е годината.

Елхата със запалените свещи символизира този обред. Основните цветове на украсата й са червено, жълто, златно - цветовете на слънцето и на огъня, а запалените свещи са като искрици от горящия бъдник.

Тази вечер е начало на празненството, славещо Христовото рождение.