В сметките на държавните дружества към енергийното министерство има 1,184 млрд. лв. и това е ясен знак, че те са стабилни. Това посочи министърът на енергетиката Теменужка Петкова на пресконференция, посветена на основните приоритети от управленската програма на правителството в сектор „Енергетика“ до 2020 г.
Когато поехме енергетиката през ноември 2014 г., наличните парични средства по банковите сметки на дружествата от държавната енергетика бяха 404 млн. лв., посочи Петкова.
„Вижда се разликата и това не е инцидентно. Този над 1 млрд. лв. по сметките на нашите дружества се поддържа непрекъснато вече втора година, което е доказателство за финансовата стабилност на дружествата от енергетиката“, обясни тя.
Петкова каза, че Националната електрическа компания (НЕК) е дружеството по силата на закона, определено да бъде буфер в тази система и да обира негативите. Въпреки това за полугодието на тази година компанията отчита печалба в размер на 27 млн. лв. от оперативна дейност и загуба преди плащането на данъците под 1 млн. лв. За първите 6 месеца на 2016 г. тази загуба беше 93 млн. лева“, припомни Теменужка Петкова.
„Тази тенденция за стабилизиране на сектора ни дава възможност да бъдем сигурни във финансовата стабилност на българската енергетика“, заяви министърът.
Що се отнася до скандала около проекта „Цанков камък“, Петкова обяви, че около 200 млн. лева са платени, като е заобиколен Законът за обществените поръчки. По думите й през 2005 г. са извършени допълнителни разходи за изместване на пътя Девин-Михалково. Договорената цена за тези дейности е 41 млн. евро, но проверка е установила, че има нарушение на законодателството относно обществените поръчки, обясни Петкова. „Прокуратурата ще каже кои са отговорните лица. В докладите ясно са посочени периоди, лица и действия“, заяви министърът.
„През 2012 г., когато бях директор на Агенцията за държавна и финансова инспекция, извършихме поредица от проверки в НЕК, една от тях беше свързана с проекта „Цанков камък“. Знам със сигурност, че договорът за изграждането е сключен с австрийската фирма „Алпина“, но обществена поръчка не е направена, защото е имало международно споразумение“, коментира енергийният министър.
Според Петкова и в момента НЕК продължава да плаща заема за „Цанков камък“ към няколко банки, като се очаква дългът да бъде изплатен до края на 2019 г. „Дружеството инвестира около половин млрд. лв. собствен ресурс, целият негатив от този проект се поема именно от НЕК“, каза Петкова.
„Когато някой пита защо НЕК е в такова състояние, какво се е случило с българската енергетика и колко добре е била НЕК преди, а колко е зле сега, трябва да се върнем назад във времето да видим кой какво е направил“, подчерта Теменужка Петкова.
Междувременно от пресцентъра на БСП разпространиха до медиите съобщение, в което се казва, че лидерът на партията Корнелия Нинова ще сигнализира австрийското правителство и прокуратура във връзка с твърдението на ГЕРБ и Бойко Борисов, че проектът „Цанков камък“, в който са били ангажирани австрийски фирми, е корупционен.
Петкова обяви още, че предстои до две седмици да стартира обществената поръчка за избор на изпълнител, който да направи предпроектно проучване за газоразпределителен център. Тя изрази надежда че до 6-7 месеца процедурата по подготовката на проучването ще бъде приключена.
„По проекта за изграждане на газоразпределителен център на територията на България работим с Европейската комисия (ЕК) още от края на 2015 г. От Брюксел ни подкрепят безапелационно, а преди броени дни получихме и писмо, в което комисар Мигел Канете заявява подкрепа за този проект. Финансирането на проучването е осигурено от ЕК“, добави още енергийният министър.
По думите ѝ този анализ ще даде отговор на няколко важни въпроса, свързани с техническата част на концепцията, ще се даде яснота и за финансовите параметри на проекта. „Забавихме се известно време с възлагането на обществената поръчка, защото искахме от ЕК да ни бъде дадена възможност за промяна на параметрите“, обясни Теменужка Петкова.
Гарантиране на енергийната сигурност, либерализация на газовия и енергийния пазар, удължаването на живота на 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“ и намиране на решение за АЕЦ „Белене“, безсрочна дерогация на големите горивни инсталации са основните приоритети в работата на министерството на енергетиката, обяви още Петкова.
„Сектор „Енергетика“ се нуждае от устойчивост и предвидимост, както и от консенсус по отношение на решенията, които ще бъдат взимани. Енергийната стратегия е една от най-важните цели в управленската ни програма. Това е документът, който ще даде ясна визия за това как ще се развива секторът до 2030 г. с хоризонт до 2050 г.“, посочи министърът на енергетиката. Енергийната стратегия на страната ще бъде разработена с участието на всички институции и заинтересовани страни, увери Петкова.
По думите ѝ в министерството са получени предложения по стратегията от всички парламентарно представени политически сили. „Те излъчиха свои представители, които ще вземат участие в обсъжданията“, обясни Петкова.