Необходим е общ закон за медиите, който да регулира съдържанието, независимо от платформите, по които то стига до нас. Това коментира Георги Лозанов председател на СЕМ, на дискусия "Регулация и свобода – бъдещето на медийното законодателство в България", организирана от фондация "Конрад Аденауер", предаде БГНЕС.

"Днес е ясно, че едно и също съдържание непрестанно се върти по различни платформи", обясни Георги Лозанов.

Според него качеството на медийното съдържание в България пада. "Това е тенденция, която съвсем не е нова и вървим по една посока, която не е окуражителна, показват го и международните класации и вътрешното отношение на хората", каза председателят на СЕМ .

Медийният експерт изтъкна, че това отношение на хората у нас понякога се изразява и в недоволство. "Трябва да се търси някакъв изход. Това статукво не носи радост на никого – нито на хора, които работят в медиите, нито потребителите, нито активните участници в медийната публичност. Има едно статукво, което изисква някаква радикализация на ходовете", подчерта Лозанов.

Председателят на СЕМ посочи и че живеем в паралелни медийни светове. "Едно са електронните медии, съвсем друго е пресата, трето е он-лайн медията и начина, по който друг другите медии проникват там. Този паралелизъм на световете не е богатство, а създава вътрешни кризи в медийната среда", смята Лозанов.

Доц. Лозанов припомни, че в началото на прехода пазарът беше равен на демокрация като механизъм, който може да защити ценностите. "Истината е, че днес ми се струва, че пазарът не се доказа като достатъчна гаранция за защитата на ценностите, включително и на свободата на словото, особено на информацията. Пазарът се интересува повече от стоката, а трябват допълнителни механизми, които да гарантират правото на информация", каза той.

Той е съгласен с метафората за медията като плод и зеленчук, но работата е някои среди да не те лъжат в кантара. Така, според него, извън пазара има необходимост от регулаторна намеса в тази сфера. Доц. Лозанов прогнозира, че няма момент, независимо от това как се развива обществото, в който да няма необходимост от регулация.

Така, за него, е необходимо да се мисли за някаква регулация, която да обхваща цялото медийно пространство и тя трябва да бъде близка до саморегулацията.