Просветното министерство изготвя нов закон за академичния състав в България. Той ще замени действащия в момента Закон за научните степени и звания, който е от 70-те години на миналия век. Предстои закриване на Висшата атестационна комисия (ВАК), а желаещите да станат професори ще могат да го сторят на 40-45 годишна възраст, заяви новият образователен министър Сергей Игнатов, цитиран от БГНЕС.

Предвижда се Висшата атестационна комисия да бъде заместена с апелативна комисия, която ще следи за законността на избора. Апелативната комисия ще поддържа регистър на хабилитираните у нас, както и информационен сайт, на който ще се публикуват по предметни области основните изисквания за докторски дисертации и професури. Със закриването на ВАК ще бъдат спестени поне 400 000 лева. Ръководителите на новата структура ще се назначават от министъра на образованието.

Законът е рамков и предвижда повечето процедури да се случват в университети и научните институти. За защита на дисертациите университетите ще назначават научно жури от пет души, като поне трима трябва да са външни за университета. За успешна ще се счита докторантура, получила на защита обща оценка минимум "много добър". Ако оценката е по-ниска, защитата ще се отлага за друга дата. Променяйки закона, ние вкарваме докторантите и доцентите в малко по-тежък режим, като една процедура ще продължава 6-7 часа, каза Игнатов.

Полученото звание ще важи на територията на всеки университет и на територията и на други научни структури, ако те позволят това. Отпада научната степен "доктор на науките", но ще бъде въведена "хабилитиран доктор". Научните звания "научен сътрудник", "старши научен сътрудник втора степен" и "старши научен сътрудник първа степен" ще бъдат заменени съответно с "асистент-изследовател", "доцент- изследовател" и "професор-изследовател". Отпада и тристепенната структура на асистентските звания. Основно изискване за придобиване на научно звание става наличието на докторска степен. Тези, които в момента са научни сътрудници или доценти, но не са защитили докторска дисертация, ще имат срок от 3 години да бъдат зачислени в свободна докторантура. За да станат професори, желаещите ще трябва да имат поне 1-2 докторанти.

Искаме да кажем "довиждане" на професора от "оперетен тип", обясни Игнатов. Това е първата и основна крачка към преминаване на системата от едно централизирано управление към управление чрез нейната конкурентоспособност. За да се кандидатират за "доцент" или "професор" желаещите ще трябва да имат и трудове в лицензирани издания. Според образователния министър с така предвидените процедури в новия проектозакон "професор" ще може да се става на 40-45 години.

Ако проектозаконът бъде приет, ще се премахне действието на шифрите по отделните направления и специалности. В момента ние се намираме на границата на изхабяване на научния потенциал, заяви още образователният министър. Целта на проектозакона е да улесни и създаването и функционирането на научни школи. Ще бъде променен и принципът на акредитация, обясни още министърът на образованието.

Проектозаконът има положително становище от страна на научно-изследователските институти и Съвета на ректорите. Тази седмица започва 10-дневната процедура по съгласуване с министерствата, а до няколко дни се очаква да бъде качен на интернет страницата на образователното министерство. Очаква се законопроектът да влезе в Министерския съвет в средата на декември.