Ако Националният план за възстановяване и устойчивост не бъде завършен и не бъде одобрен до края на септември от Европейската комисия, ще загубим парите за аванса за тази година, които се равняват на 13% от цялата сума, това твърди д-р Щерю Ножаров, икономически съветник в БСК, в предаването „Светът е бизнес“ с водещ Ивайло Лаков.
Експертът смята, че спешното финализиране на плана е приоритет, дори и не всички детайли по него да са перфектни. Той посочи, че „има генерални бележки“, които въпреки това има време да бъдат поправени. Например отпаднала е темата с кръговата икономика, а от 2015 г. в България се развива обвързващо законодателство с това на държавите-членки на ЕС, базирано върху принципа за разширена отговорност за производителя.
Д-р Ножаров гостува в „Светът е бизнес“ за да говори за измененията на Закона за висшето образование и приоритетите в областта в Националния плана за възстановяване и устойчивост. Внесеният проектозакон има и положителни аспекти, смята експертът. Промените са насочени към свързаността между висшите училища, интердисциплинаростта и съвместното обучение на студенти. Но има и притеснителни моменти, които би следвало да се обсъдят, допълни госта.
Висшето образование и науката са съставна част от Плана на възстановяване и устойчивост, който също обхваща необходимостта за реформа в образованието. Един от проблемите в момента е т.нар. Карта за висшите училища и висшето образование, която бе приета. Ножаров я нарича екзотичен документ, който не съществува никъде по света. Документът третира т.нар. изследователски висши училища, които ще са общо 7 в България, като парите за тях по плана са 240 млн. в рамките на 6 години или по 6,8 млн. годишно на висше училище. Идеята е средствата да стигат само до структури, които са доказали обективно научни резултати. Според експерта обаче това трябва да се постигне чрез въвеждане на изследователски професионални направления, а не с изследователски висши училища. Идеята на министерството с университетите цели да бъде оправен регионалният дисбаланс сред тях, защото повечето висши училища са съсредоточени в столицата. Това обаче е грешен подход, смята Ножаров.
„Донякъде регионализираме чрез феодализация, което води закрепостяване на студентите и висшето образование. Не може да закрепостим студенти към дадени регионални висши училища“, казва той. „Да сливаме и да съкращаваме и столични висши училища, които са показали по-високи научни показатели от регионалните.“
Експертът обяснява, че обмислената методика не толерира и няма обективни показатели за научо-приложната и практическа стойност на изследванията в университетите. Така на практика изследователски висши училища ще стават само тези, които имат направления в природните науки. Ако обаче погледнем направление икономика, ще излезе, че неспециализираните университети, тези които имат катедри по природни науки, могат да излязат по-напред от специализираните икономически такива, въпреки че вторите ще имат много повече научен принос в областта. Това създава нелоялна конкуренция между университетите, смята Ножаров. Той добавя, че в идеите на министерството липсва и начин за обективна оценка за интереса на бизнеса – каква е практическата и приложната стойност на научните изследвания.
До скоро нашите висши училища не са били стимулирани да правят наука, обяснява експертът. Кариерното израстване на преподавателите не беше обвързано с научни резултати. А 70% от критериите, които вкарват един университет в международната класация, са свързани точно с научната му дейност.
„В България правим екзотики, защото нашите университети не влизат в международната рейтингова система“.
Това е важно, защото при намаляващите кандидат-студенти в България, ще бъдем принудени да влезем в борба за международните студенти. Ножаров е убеден, че това е начинът за българските университети да вървят нагоре и той минава през правенето на наука.
