Новото правителство на Гърция ще разполага с една седмица, за да вземе решение дали да приеме условията на своите европейски партньори за продължаване на финансовата подкрепа или да се откаже от тях.
Това обяви датският финансов министър и председател на Еврогрупата Йерун Дейсеблум след края на заседанието на финансовите министри на страните от еврозоната късно вечерта в понеделник (16 февруари).
Спасителната програма за европейската страна изтича в края на този месец. По време на извънредната среща от Атина отказаха предложението нейният срок да бъде удължен с още шест месеца, като в същото време властите подкрепят политиката на строги икономии, пише „Ройтерс“.
Настояването на управляващата партия СИРИЗА за отстъпки от гръцкия дълг в размер на 240 млрд. евро още повече засили съмненията, че страната може да излезе от еврозоната.
По думите на Дейсеблум властите в Гърция ще трябва сериозно да се замислят до края на седмицата какъв курс ще поемат – дали ще се договорят с европейските си партньори или ще откажат да си сътрудничат с тях. Според него при втория сценарий банките в страната ще бъдат изправени през опасността от парична криза.
В сряда (18 февруари) Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва да вземе решение дали да окаже подкрепа на гръцката банкова система с осигуряването на спешна финансова помощ.
От началото на новата година финансовите институции в южната ни съседка са под голям натиск. Голяма част от вложителите в тях започнаха да теглят спестяванията си. Според данните на седмица клиентите на големите банки в Гърция теглят по 2 млрд. евро от сметките си.
В началото на месеца от ЕЦБ взеха решение за въвеждането на нови рестрикции за гръцките банки. Според него финансовите институции в южната ни съседка временно няма да могат да вземат заеми от европеската финансова институция, като използват гръцки държавни облигации или такива, гарантирани от правителството.
По този начин от ЕЦБ лишиха банките в европейската страна от един от източниците им на финансиране. Към този момент алтернативен източник на средства за търговските банки в Гърция е т.нар. Програма за спешна ликвидна помощ (ELA), която се ръководи от централната банка на страната.
На фона на тази обстановка след срещата на Еврогрупата гръцкият финансов министър Янис Варуфакис коментира, че до дни Атина може да договори нови условия с европейските партньори.
„Не се съмнявам, че в рамките на следващите 48 часа ще постигнем консенсус с Европа и ще можем да продължим напред вече с необходимите реални действия“, коментира той.
Междувременно анализатори смятат, че натискът отвън може да окаже сериозен негативен ефект и върху управлението вътре в Гърция.
Те смятат, че ако страната не успее да договори по-добри условия с европейските партньори, голяма част от членовете на крайно лявата партия СИРИЗА, включително и министри, може да реагират остро и да се разбунтуват срещу премиера Алексис Ципрас.
Причината за това е, че политическото движение, което спечели предсрочните парламентарни избори в страната, е една своеобразна коалиция на радикалната левица, пише БТА.Тя включва депутати с различни убеждения - от социалдемократи до зелени, либертариански марксисти и бивши комунисти.
Като заявка за бъдещи вътрешни проблеми в СИРИЗА беше разчетен и отлагането от партията да излъчи своя кандидат за нов президент на Гърция.
Това трябваше да стане още в края на миналата седмица. Тогава Алексис Ципрас обяви отлагането заради причини, които гръцките медии описаха като вътрешна борба в правителството за политическия цвят на кандидата.
Видео: Youtube
