Вчера Гърция се отказа да подложи втората спасителна програма на Европейския съюз (ЕС) на референдум, който застрашава членството на страната в еврозоната. 

Гръцкият финансов министър Евангелос Венизелос е разговарял по телефона с председателя на еврогрупата Жан-Клод Юнкер, със заместник председателя на Европейската комисия (ЕК) и комисар по икономическите и валутните въпроси Оли Рен и с германския финансов министър Волфганг Шойбле, предаде Ройтерс, цитирана от БНР.

Венизелос е заявил, че Гърция се отказва официално от плановете си за провеждане на референдум по членството на страната в еврозоната.

"Венизелос информира своите партньори за решението да не се провежда референдум", се казва в изявление на гръцкото финансово министерство.

Припомняме, късно в понеделник гръцкият премиер Георгиос Папандреу буквално "взриви" европейскияте лидери като обяви намерението си за провеждане на референдум, на който гръцкият народ да се произнесе за постигнатите споразумения за финансова помощ на срещата на върха на еврозоната от миналата седмица.

Неговото решение се оказа изненадващо за членовете на правителството и собствената му партия ПАСОК. То предизвика буря на световните фондови пазари, които отбелязаха сериозен спад във вторник, както и остра реакция на водещите европейски страни - Франция и Германия.

Идеята за допитване постави под въпрос всички достигнати договорености на срещата на върха на еврозоната от края на октомври, информира БГНЕС. В рамките на втория пакет страните от еврозоната предложиха на притежателите на гръцки облигации да обменят книжата си със същите, но с номинал с 50% по-нисък, което ще съкрати дълга на Гърция със 100 милиарда евро. Те решиха и да предоставят на страната 130 млрд. евро помощ.

Папандреу беше повикан незабавно от германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Никола Саркози в сряда. Те дадоха ясно да разбере, че ако Атина реши да провежда допитване, помощта за страната ще бъде спряна.

Меркел подчерта, че спасяването на еврозоната е по-важно и тя ще бъде спасена с или без Гърция. "Предпочитаме да достигнем до стабилизация на еврото заедно с Гърция, а не без нея, но задачата за стабилизиране на еврото е по-важна", заяви Меркел.

Вчерашният ден беше инфарктен за гръцкия премиер. Той загуби парламентарното си мнозинство, а представителите на опозицията и значителна част от неговите собствени депутати и министри, начело с финансовия Евангелос Венизелос се обединиха в името на спасяването на страната и против решенията на своя министър-председател. Това накара Папандреу още снощи да заяви, че може да се откаже от провеждането на референдума.

Ако Гърция излезе от еврозоната, тя отново ще получи контрол над своя валутна система и лихвена политика, но най-скорошните последици от тази стъпка ще бъдат разрушителни и за самата страна, и за финансовата система на еврозоната.

Завръщането към гръцката драхма е популистка стъпка, тъй като от икономическа гледна точка последиците за страната ще бъдат изключително негативни, смятат експертите. Драхмата може да загуби половината от стойността си, което ще доведе до стремителен ръст на гръцкия национален дълг, който ще достигне около 200% от БВП.

Според оценките на UBS AG новата гръцка валута ще се обезцени с 60%, лихвите ще нараснат най-малко със 7 процентни пункта. Даже в условията на мащабна девалвация обемът на външна търговия на страната ще се срине наполовина, а излизането от еврозоната ще струва на всеки гражданин средно 11 500 евро през първата година и 4 000 евро през втората.

Външният дълг на Гърция възлиза на 350 милиарда евро. Европейските, на първо място френските, банки имат големи портфейли с тези книжа. Като се вземат предвид и кредитите за гръцки компании и физически лица обемът на "гръцките" задължения към френски банки възлизат на над 55 милиарда долара.