През банковите сметки данъчните да могат да разкриват тези, които не плащат здравни осигуровки, въпреки че имат доходи, е нова мярка срещу недобросъвестните платци, предложена от министъра на финансите Петър Чобанов. Това става ясно от писмения му отговор на въпрос на депутатката от ГЕРБ и бивш здравен министър Десислава Атанасова, информира в. "Монитор".

За целта той настоява да се направят законодателни промени, с които данъчните да получат достъп до информацията за открити и закрити сметки на българите в трезорите у нас.

Чобанов предлага още поправки, които да осигурят на НАП и достъп до кредитния регистър на Българска народна банка (БНБ).

"В момента има парадоксални случаи на социално слаби, получаващи помощи и в същото време имащи значителни доходи и парични суми по банкови сметки или изплащащи кредити със значителни размери”, заявява финансовият министър в предложенията си за затягане на контрола.

Предложенията на Чобанов целят да се идентифицират всички българи с доходи, които знаят, че трябва да си плащат здравните осигуровки, но нарочно не го правят. Данните в момента показват, че става въпрос за над 255 000 българи.

От НАП обясяват, че в момента могат да следят единствено дали се откриват и закриват банкови сметки на фирми, но не и на физически лица. Това става ежедневно чрез специална електронна система, с която обаче не се подават данни за наличността по сметките, защото това е обект на банкова тайна.

Същото проследяване и за отделни граждани може да бъде разрешено чрез промените в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, които ще влязат за разглеждане в парламента.

В първоначалния вариант на поправките такава възможност не е предвидена, но според запознати тя може да бъде уредена между първо и второ четене на нормативния акт. С другото предложение за достъп на НАП до кредитния регистър на БНБ пък щяло да се помогне и за разкриване на данъчни измами.

"Например има случаи на лица, които плащат кредит от 1000 лв. месечно, а през последните години не са получили и една стотинка официален доход”, коментираха от Националната агенция за приходите.

По думите на Чобанов в категорията на хората с доходи, които не си плащат осигуровките основно са лица, работещи без договор в сферата на услугите – строителни майстори, гледане на деца, почистване на жилища, частни учители.

Единствено при сериозен здравословен проблем и постъпване в болница тези хора преценяват дали им е по-изгодно да си покрият на куп 36 вноски, за да получат статут на здравноосигурени, или да си платят самото лечение.

Други 131 000 българи пък въобще не знаят, че трябва да плащат за данък здраве. Същевременно българите, които не могат да плащат вноските си, защото нямат доходи, са 462 000. Най-голямата група неосигурени обаче се формира от сънародниците ни, заминали за дълго зад граница – близо 1,2 млн. души.