Парламентарна анкетна комисия ще проверява сделките с територии, извадени от държавния горски фонд от 2003 г. до днес. Това стана ясно след днешните разговори в Министерски съвет (МС).

Комисията ще бъде създадена по настояване на министър-председателя Бойко Борисов. В нея ще има само един представител на управляващата партия ГЕРБ. Условие за създаването ѝ е участието на представители на неправителствените организации и на медиите в нейните заседания. Целта на тази анкетна комисия е тя да бъде напълно прозрачна, подчерта министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова.

Освен парламентарния орган, Националната агенция за приходите (НАП) също ще проследява въпросните сделки. От приходната агенция съобщиха в прессъобщение, че започват проверки на всички физически и юридически лица, свързани с продажбата на парцела от 29 декара в Несебър. Инспекторите ще проверят счетоводната отчетност и спазването на данъчните закони при всички субекти от момента на първото прехвърляне на собствеността.

Освен конкретните сделки, данъчните служители ще проследят и произхода на средствата за покупката на земята, както и имущественото състояние на физически лица, свързани със случая.

След проведената среща между министрите и екоорганизациите последните останаха доволни. Тома Белев от Коалиция "За да остане природа в България" заяви, че от организацията приветстват срещнатото разбиране от страна на ресорните министри и премиера. Белев изрази надежда всички решения да се взимат прозрачно – включително за приемането на Подробните устройствени планове, работата на кметовете и на главните архитекти.

Участие в срещата взеха министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов, министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова и министърът на околната среда и водите Нона Караджова.

По-рано днес регионалният министър Лиляна Павлова съобщи след среща в МС, цитирана от БНР, че се разширява зоната край Черно море, в която ще бъде забранено строителството върху защитени територии, включително дюни.

"Да въведем пълна забрана за строителство върху дюни и в зона Б - върху дюни и защитени територии, независимо дали те са публична, държавна, общинска или частна собственост", заяви категорично Павлова.

Ще се прекратят всички започнали процедури за промяна на предназначението на земите и горите, които попадат в защитени територии или засягат и дюни.

Освен това със законодателните промени в тази посока ще се прецизира дефиницията "какво са дюни".

От своя страна министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов заяви, че прекратяването на процедурите и промените в Закона за горите и Закона за земеделските земи може да струват на държавата до 100 милиона лева, които тя трябва да плати под формата на обезщетения. Това предаде Агенция "Фокус".

Той обясни, че много терени са изключени от държавния горски фонд по тези преписки и средствата са внесени в републиканския бюджет. Планираните промени биха означавали средствата да бъдат възстановени на бенефициентите.

"Когато са внесени тези средства в републиканския бюджет, мотивът за приемането на закона в този му вид, е че в противен случай, прекратявайки сделките, трябва да се върнат средствата на тези, които са ги платили. Това са средства в размер на десетки милиони, които държавата е трябвало да извади, ако е приет другият текст на закона", добави Найденов.

Министърът обеща да посочи размерът на средствата, които са се явили приходи за Изпълнителна агенция по горите от промяната на предназначението на земи. Той беше категоричен, че парите ще бъдат изплатени, "защото такъв е общественият интерес".

По думите на Мирослав Найденов това не е вратичка в Закона за горите, а начин да бъдат обезщетени хората, които вече са платили за изключването от горския фонд.

Малко преди това от Коалицията от неправителствени организации и граждански групи "За да остане природа в България" изпратиха съобщение до медиите, в което публикуват предложените от тях законодателни промени. Те обхващат текстове от Закона за устойството на територията (ЗУТ), Закона за горите, Закона за устройството на черноморското крайбрежие (ЗУЧК), Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Целта е да не се допуска унищожаването на дюните в защитените зони по Черноморското крайбрежие, посочват от сдружението.

Сред предложените промени са публичност на общите и подробните устройствени планове (ОУП и ПУП) на ниво проект и одобрен документ по смисъла на ЗУТ, както и пълна публичност на процедурите по ОВОС (Оценка за въздействието върху околната среда) по смисъла на ЗООС. Освен това еколозите настояват промяната на предназначението на гори, влизащи в регистрите на "Натура 2000", да е само за държавни и общински обекти.

Друго предложение е връщане на правомощията на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) за всички категории строежи по чл. 222, 224 и 225 от ЗУТ.

Междувременно стана ясно, че от политическата партия ДСБ възнамеряват да поискат от парламента да наложи мораториум за разпореждане с държавните имоти, които са в Закона за защитените територии, Закона за биологичното разнообразие и Закона за горите. Според представителя Петър Москов, цитиран от БНР, само по този начин ще бъде защитен интересът на гражданското общество.

Новината е актуализирана около 15:30 часа.