Комисията за защита на потребителите е установила неравноправни клаузи при 56 проверени дружества за бързи кредити, регистрирани към БНБ. Това съобщи каза в интервю за БНР председателят на Комисията за защита на потребителите Димитър Маргаритов. Неравноправните клаузи са различки, като понякога става въпрос единствено за срокове за уведомяване. "От тези 56 дружества обаче с 9 в момента сме в съда с колективни искове. Всички останали са предприели мерки за промяна на тези общи условия и ние осъществяваме последващ контрол дали това се спазва", обясни председателят на КЗП.
Маргаритов апелира потребителите да сигнализират веднага в комисията, ако решат, че правата им са нарушени. Председателят на КЗП добави, че трябва да разглеждаме многото и агресивни оферти за бързи кредити като възможност да избираме. "Не бива обаче да се спираме на първата възможна оферта, изкушени от анонса за 0% лихва, а да се вникне в смисъла на посланието и да се направи съпоставка дори при остра необходимост от получаване на такъв заем", добави той.
Маргаритов разясни, че когато кредитът стане предсрочно изискуем, независимо поради каква причина, кредитодателят има право да изиска само тази част от лихвата, която е начислена за периода на ползване на кредита. "Има хипотези, при които при определено неизпълнение кредиторът може да изиска предсрочно погасяването на цялата сума. Но и в този случай няма как да се иска лихвата за периода, в който кредитът вече няма да е дължим, защото ще е предсрочно погасен. Освен това не може да се изискват и всякакви други такси за неговото управление. По закон годишният процент на разходите (лихвите и всички други допълнителни плащания извън главницата) не могат да превишават 50% от размера на главницата на годишна база”, допълни председателят на КЗП.
Има случаи на неправомерно изтеглени кредити, особено в онлайн средата. Тогава засегнатият следва да се обърне към органите на реда за установяване на обстоятелствата, при които това се е случило. Така ще може впоследствие да бъдат предприети необходимите мерки от него да не се изискват суми, които не дължи.
Председателят на КЗП коментира и отпадането на блокирането на географски признак, преди което при онлайн пазаруване потребителите можеше да бъдат прехвърляни от един сайт на друг, където условията са различни, макар да е възможно стоките да са същите. "Вероятно това е пазарна стратегия на търговците, които са ограничили офертите си за определена територия – част от Европейския съюз, а на друга територия – също част от ЕС, са преценили, че не могат да предложат или че не искат да предложат същите условия”, каза Маргаритов.
По повод наблюденията, че геоблокирането е най-разпространено при домакинските електроуреди – 86%, а в сферата на услугите – при резервации онлайн и в развлекателния сектор председателят на КЗП изрази предположение, че това е защото търговците са направили сметки, които са били изгодни преди всичко за тях. "Не може да бъде така, защото потребителите – граждани на ЕС, би трябвало да имат еднакви права, независимо на територията на коя държава живеят. Дори да става въпрос за допълнителни разходи, свързани с доставка или с невъзможност за складиране на определени стоки – в случая битовите електроуреди може би заради техния обем в складови бази, това е преценка, която трябва да бъде преизчислена. Действащата уредба сваля важна граница и показва много ясно, че не може да има каквито и да било дискриминационни критерии по потребителски признак”, категоричен бе Маргаритов.
Председателят на КЗП обобщи, че в името на тази идея е и целият пакет от мерки – отпадането на таксите за транзакции при покупки с банкови карти в ЕС и възможността националните контролни органи да свалят онлайн съдържание, противоречащо на новите правила. "Той способства за изравняването на правата и възможността гражданите на ЕС да пазаруват свободно това, което са набелязали на цените, на които им се предлага най-изгодно”, заключи Маргаритов.
