Всички играят и накрая Германия побеждава – ех, мистър Линекер, как можахте да ги изречете тези слова? А те отново се оказаха желязно вярни – с оглед на играта в този спиращ дъха полуфинал и при спиращия сигнал на Диема, Бундестимът най-малкото заслужаваше победа в редовното време – не заслужаваше дори да продължи.
След края на тази среща можем смело да го заявим – вторият (!!!) състав на Турция показа много повече футбол от Германия и я сплаши до такава степен, че със сигурност при 2:2 много германци са се замислили дали да не сменят религията си. Защото Турция може да не е най-атрактивно играещия отбор, може да няма големи суперзвезди в състава си, може даже да нямаше и ресурс да излезе за този мач, но Турция доказа – няма по-корав и по-уважаван тим на Евро 2008 от нашите южни съседи. И те трябва да се гордеят с това!
"Резервният" отбор на Турция максимално затрудни германците. Снимка: ВВС
Който е очаквал Германия да е водещия тим в мача, със сигурност е останал със зяпнала уста – признавам, аз също очаквах Бундестима да владее инициативата. Нищо подобно – статистиката от първото полувреме показа 15 на 3 удара към вратата в полза на турците. 15 на 3 – човек би помислил, че става въпрос за мач между “Манчестър Юнайтед" и “Нефтчи (Баку)”, а не за Германия – Турция. А резултатът от цялата пукотевица на турските оръдия беше само 1:1.
Турция упражни натиск още от самото начало, като в 8-та минута Казъм Казъм открадна една топка на Лам и излезе сам по диагонала срещу Йенс Леман, но стреля в него. Все пак германският вратар скъси максимално ъгъла и положението не беше лесно за реализиране.
Далеч по-лесно, обаче, беше след само 6-7 минути, когато Сабри Саръоглу направи първия от многото си пробиви по дясното крило, влезе в наказателното поле и върна по земя на Казъм. Младият турски национал веднага изстреля страхотна тупалка, но за негово нещастие топката срещна горната греда на изумения Йенс Леман. В тези минути Германия изглеждаше смаяна и уплашена, а тактиката на Йоаким Льов да заложи на същата схема на игра, каквато използва и срещу Португалия, беше смешна и неадекватна.
След удар на Борал топката тупна зад гол линията на Леман. Снимка ВВС
Логичното се случи в 22-рата минута – поредният пробив на Сабри доведе до ново центриране към дузпата, там турски играч засече топката, тя описа коварна парабола и се отби в напречната греда, като попадна в Югур Борал, а той отблизо стреля между краката на Леман – 0:1.
Германиците, обаче, не се шокираха прекалено много и като голям отбор използваха първата от двете си свястни атаки за полувремето, за да изравнят. В 26-тата минута Подолски проби отляво, центрира по земя през Сабри и Швайнщайгер изпревари Топал, за да мушне технично топката в мрежата – 1:1. При тази ситуация, а и през далеч по-фаталните за Турция минути на второто полувреме, си пролича, че Сабри закъснява в защита и изпуска човека си по фланга. Учудващото е, че Филип Лам играеше по същия начин отляво, а за сметка на това двамата направиха чудесен мач в атакуващ план.
До края на полувремето Турция все така владееше инициативата и пропусна добри шансове за втори гол, но най-чистото положение се откри пред Германия. Десетина минути преди края на полувремето Подолски бе изведен по фланга, но си поведе лошо топката и отиде много по диагонал срещу Рюстю, в следствие на което стреля безопасно над гредата на турската врата.
През второто полувреме двата отбора заиграха по-предпазливо и докато това беше нормално за Турция с нейния осакатен състав, то поведението на германците беше необяснимо и дори срамно. В тези минути се видя ясно, че Бундестимът изпитва по-голям респект към турския отбор, отколкото обратното. А големият липсващ беше германският капитан Михаел Балак, който така и не организира както трябва играта на халфовата линия.
Германия претендираше за дузпа заради нарушението срещу Лам. Снимка: ВВС
В тези първи минути на второто полувреме дойде и най-голямата грешка на съдията Масимо Бусака. При един пробив на Лам отляво, левият бек на германците излъга пазача си и тръгна да влиза в наказателното поле на турците. Там Сабри връхлетя върху него и на линията го фаулира. Но Бусака дори не отсъди пряк свободен удар, камо ли да обърне внимание на претенциите на Германия за дузпа. А фаул имаше безспорно. Любопитното е, че няколко минути по-късно Лам дръпна за фланелката Казъм Казъм точно на границата на германското наказателно поле, но и там не бе свирено нищо – а нарушение пак имаше, макар и на линията.
Германия, обаче, си е Германия – в 79-тата минута немците поведоха. Голът на Мирослав Клозе дойде след изключителна глупост на Рюстю, така характерна за неговата игра, а именно – грешно излизане при дълго центриране на Лам от фланга. Клозе, естествено, се възползва максимално и без никакви усилия направи с глава 2:1.
Турският вратар Рюстю подари втория гол на Мирослав Клозе. Снимка: ВВС
До края оставаха 10 минути, а срещу Турция 10 минути са като 10 мача. Армията на Императора Терим веднага сгъна неадекватната германска команда в нейното поле и положенията се заредиха. Няколко опасни центрирания за малко не доведоха до гол, но в крайна сметка чудото се случи. В 86-тата минута Сабри подмина Филип Лам като малка гара, влезе в наказателното поле на Бундестима и пусна пас по земя към Сентюрк, който изпревари Леман и пусна топката зад гърба му – 2:2. Мачът си вървеше в напълно нормалното за турците русло, където головете в последните минути са просто формалност.
И когато всички очакваха продълженията и напрежението растеше с всеки изминал миг, на приказката от "1001 нощ" за храбрите ни съседи беше сложен брутален край. Край "по турски" - с гол в продължението на редовното време. В 90-тата минута Филип Лам тръгна по крилото, отскубна се от Казъм Казъм, който падна на земята, направи двойно подаване с Томас Хицелшпергер и излезе сам срещу Рюстю. Оттук вече беше лесно – хубав удар горе в близкия ъгъл на безпомощния турски вратар и 3:2 за Германия.
Турция опита от собственото си лекарство - Бундестима поведе в резултата с гол в 90-та минута. Снимка ВВС
До края Туция имаше един шанс да изравни след пряк свободен удар, отсъден за нарушение на Балак, но Тюмер Метин стреля високо над гредата. Последен съдийски сигнал и Германия е на финал!
Съдията: Масимо Бусака от Швейцария определено не ръководи перфектно мача, като в началото на второто полувреме беше на път да го изпусне от контрол. Но за негово щастие ретранслацията на сигнала от Базел се срина и това скри от погледите ни неувереността му. В крайна сметка всичко свърши добре за него, но ако Германия беше загубила, ситуацията с Лам и фаула на Сабри щеше да доведе до много, много критики и яростен залп от страна на германските медии. Нямаше да е чудно “Билд” например да беше пуснал някоя негова снимка с мишена на челото – размина ви се, господин Бусака.
Състави на двата отбора:
Германия: Йенс Леман (вратар); Арне Фридирих, Пер Мертезакер, Кристоф Метцелдер, Филип Лам (защитници); Томас Хицелшпергер, Симон Ролфес (Торстен Фрингс ‘46), Бастиан Швайнщайгер, Михаел Балак
(полузащитници); Мирослав Клозе (Марсел Янсен ‘90), Лукас Подолски (нападатели); схема: 4-2-3-1
Турция: Рюстю Реджбер (вратар); Сабри Саръоглу, Гьокхан Зан, Мехмет Топал, Хакан Балта (защитници); Мехмет (Марко) Аурелио, Хамит Алтинтоп, Югур Борал (Гьокдениз Карадениз ‘84), Айхан Акман (Мевлут Ердинч ‘81), Казъм Казъм (Тюмер Метин ‘90) (полузащитници) Семих Сентюрк (нападатели); схема: 4-1-4-1
Голмайстори: 0:1, 22-ра минута - Югур Борал; 1:1, 26-та минута – Бастиан Швайнщайгер; 2:1, 79-та минута – Мирослав Клозе; 2:2, 86-та минута – Семих Сентюрк; 3:2, 90-та минута – Филип Лам
Жълти катони: Семих Сентюрк, Сабри Саръоглу (Турция)