Докладът: Акценти

18.07.2012 | 16:30
по статията работи: Александър Димитров
Независимостта на съдебната система е поставена под въпрос, не се отчита напредък в борбата с корупцията и престъпността. Въпреки това, от Комисията заявяват, че "при наличието на ясна политическа визия България отбелязва значим напредък"
Докладът: Акценти

 

Днес Европейската комисия (ЕК) публикува доклада си за напредъка в България за периода от приемането й в Общността до момента.

Цялостната оценка на Комисията за напредъка по механизма за сътрудничество и проверка (МСП) от присъединяването на България досега показва значителен напредък в основната законодателна рамка. В ключовите моменти българското правителство е показало силна политическа воля за постигане на дълбока и трайна реформа. Това е записано в анализа на постиженията до момента.

Съдебна система

От него става ясно още, че ключови институции като Висшият съдебен съвет (ВСС) и неговият инспекторат са поели функциите си. Много е било инвестирано в структурите за борба с организираната престъпност, което е довело до създаването на специализирани органи на равнище съдебна власт и полиция.

От 2007 година насам от бюджета на ЕС по линията на структурните фондове са отпуснати близо 41 милиона евро за оказване на подкрепа на съдебната реформа в България. До края на първото шестмесечие на 2012 година са одобрени общо 25 проекта в областите на обучението, развитието на човешките ресурси и други, като бюджетът за тях възлиза на 13,6 милиона евро.

На Висшия съдебен съвет са предоставени широки правомощия да управлява и ръководи съдебната власт. Тези правомощия не са използвани за ефективно управление на магистратското съсловие, което да се основава на заслугите и етичното поведение, нито за постигане на последователност и независимост на правораздаването, от което зависи доверието на обществото. Това е записала още ЕК в анализа си.

В препоръките е посочено, че трябва да се обнови съставът на Висшия съдебен съвет с мандат да предприеме провеждане на реформа из основи. Също така новият главен прокурор следва да получи мандат да проведе реформа в съдебната система, процедурите и организацията на прокуратурата въз основа на независим функционален одит и в сътрудничество с външни експерти.

От Брюксел искат още да се изготви стратегия за намаляване на случаите, при които има закъснение при публикуване на мотивите към съдебните решения и да се анализират начините за справяне с този проблем. Част от проблема се корени в различната натовареност на съдилищата в столицата София и тези, намиращи се в други градове. Поради огромната натовареност в столичните съдилища редица съдии се оказват в постоянно „техническо нарушение“, бавейки дела.

Въпреки това се отбелязва, че основни принципи – като например този за независимостта на съдебната власт, са останали неспазени в някои случаи. Липсата на последователност в ръководената политика е породила и липса на стимул за възприемане на реформите като част от развитието на страната. Що се касае до реформите, ЕК посочва, че много от значимите стъпки всъщност изглеждат направени в резултат на външния натиск, като МСП играе централна роля в целия този процес. Общественото мнение в България резонира с предложената позиция на ЕК.

Отбелязва се, че за пръв път са извършени независими проверки на съдилища и прокуратори, отправени са препоръки във връзка с управлението на съдилищата и е наличен по-енергичен и ефективен подход към дисциплинарната дейност. Всичко това обаче не е довело до значителни подобрения в отчетността и цялостната ефикасност на съдебната система като общо тяло. Ефикасността е слаба при дисциплинарната дейност, която по доклада на ЕК „показва известна мекота и въздържане от разглеждането на сериозни дела“, като чест „двигател“ за започването на дадено село се оказва общественият граждански натиск.

Организирана престъпност

Що се касае до борбата с организирана престъпност, ЕК отбелязва, че полицейските акции и действия срещу криминалните деяния са се засилили през 2010 година. Активността на органите на реда и осъществяването на институционални реформи, изградили по-добра структура и процесуален напредък, са си спечелили доверието на други страни спрямо правоприлагащите органи на България.

Въпреки това все още организираната престъпност е с ключова роля сред предизвикателствата пред държавата и обществото. Донякъде част от тази актуалност на проблема се корени и в новите специализирани структури на полицията, прокуратурата и съдилищата, които не са могли да докажат своята ефективност. Със съвсем малки изключения, фокусът на специализирания съд например е постановил решения само по маловажни дела, тъй като законодателството не позволява даването на приоритет на по-важните дела.

През 2011 година, след слабия старт след присъединяването към ЕС, успех се наблюдава при количеството отнето имущество поради придобиването му по незаконен път. Отбелязва се приетият през месец май 2012 година Закон за отнемане в полза на държавата на незаконн придобито имущество. За да му се даде реална възможност при постигането на възпиращи действия, са необходими системни проверки на имуществото по всички релевантни дела, както и по-успешно междуинституционално сътрудничество.

Силна е неефективността в сферата на поръчковите убийства, по които са образувани едва 4 съдебни дела при численост от 33 констатирани от ЕК случая.

Вътрешноразследващите проблеми са контрастни на по-ефективната политика на сътрудничество на България с други държави членки. Значим напредък страната ни отбелязва посредством действията си и съвместните акции с други държави-членки относно престъпления с трансгранично измерение, например контрабандата на наркотици.

Цялостното заключение относно борбата с организирана престъпност е, че слабости се откриват на всички фази от процеса на разследване и съдебен процес, включвайки полицията, прокуратурата и съдилищата. В този смисъл слабите резултати по отделни дела не могат да бъдат приписани само на конкретна институция, а са поради пролука в цялата система. За да се справи с тази пролука, страната се нуждае от ясни, ефективни процедури и практики, както и от по-добри способи за сътрудничество, за да се справи със значимите дела за организирани престъпни деяния.

Корупция

Корупцията се оказва все още актуален и сериозен проблем. Според 96% от българите, корупцията остава пролука в държавната плитика, 68% от тях смятат, че ситуацията в тази сфера или не се е променила, или дори се е влошила спрямо 2007 година. Това недоверие остава важащо въпреки изграждането на широка административна мрежа за противодействие на корупцията и въпреки реформите в областта на граничната полиция и митниците, които намалиха възможностите за подкупност в тези пословични сфери на дейност.

Прилагането на тези реформи обаче остава разнородно, което е порок, който трябва да се отстрани. Друг проблем е липсата на изпълнение на препоръката на ЕК за превръщане на системата за проверка на имущественото състояние в ефективен механизъм за установяване на неправомерно забогатяване. Липсват и независими институции, които да имат правомощията и задължението да правят предложения и да направляват предприеманите действия в областта на борбата с корупцията. Създаването на автономен орган, който да извършва подобна дейност, е в основата на успеха при контрирането на корупционните практики.

Относно случаите на корупция по високите етажи на властта, през текущата 2012 година е създаден специален съвместен екип. Той представлява преструктуриран съвместен екип за борба с измамите по финансови средства на ЕС с разширени компетенции и в няколко други области на измами с публични средства. Резултатите на този специализиран орган получават смесени реакции поради затишието след началния бум на заведени и разгледани дела и незначимостта на редица от тях поради отбягване на сериозни случаи.

Лошите резултати на дела от такъв тип, идващи от досъдебната и от съдебната фаза на производство се коренят отчасти и в системни слабости, които важат ефикасността на съдебната система и в други области. Това са правната рамка, съдебната практика, както и практиката на прокуратурата и органите за административен контрол. В този смисъл е нужна съществена промяна в организацията и професионалните практики, ако страната желае да има подобрение в тази сфера.

Накратко, България трябва да обмисли въвеждането на изменения в правната уредба, които да улеснят наказателното преследване на престъплението „корупция“ от страна на съдебната власт. След това контролните административни органи трябва да са по-активни при установяването на случаите и по-ефективни при сътрудничеството със съдебната система. Полицаите и прокурорите следва да усъвършенстват капацитета си за анализ на икономически и финансови данни, а последната стъпка е адекватното планиране на прокуратурата и довеждането на по-сложни разследвания докрай. Съдиите също имат важната задача да преценяват икономическите и финансови доказателства, да синхронизират съдебната практика и да се застъпят за налагане на наказания с възпиращо действие посредством касационното производство.

Проблемни сфери са и обществените поръчки и случаите на конфликт на интереси. Създаването на специална комисия, свързана с конфликтите на интереси е довела до бум на подаването на обществените сигнали за такива явления, но към момента е приключено едва едно дело, което е крайно недостатъчно. Комисията е започнала работа бързо, но все още остава недоказала се поради липса на важни решения по чувствителни дела. И тук не е изпълнена препоръка, дадена от ЕК – правилата за конфликт на интереси да се прилагат спрямо индивидуалните договори за предоставяне на услуги.

Обществените поръчки са изключително слаба брънка в системата за борба с корупцията. Одитите и оценките на ЕК отбелязват, че са налице огромни рискове и недостатъци в областта, които влияят негативно на ефективното използване на субсидиите по линията на ЕС. Освен всичко друго, корупцията и проблемите при тях водят и до по-ниско качество на предоставянето на обществени блага и усвояването на публичните средства. Броят на получаваните от Комисиятa oплаквания във връзка с българската система за обществени поръчки продължава да расте като се наблюдават очевидни случаи на сериозни нарушения на правилата на ЕС за обществените поръчки.

Заключението на ЕК

ЕК все пак отбелязва, че при наличието на ясна политическа визия България отбелязва значим напредък. За това е нужно ускоряване на процеса на реформи и по-дълбока ангажираност, имайки предвид, че голяма част от правилните инструменти са въведени и е положена важната основа за бъдеща ефективност.

Следващата по-обстойна оценка от страна на ЕК ще бъде представена в края на 2013 година, което по думите на органа ще даде необходимото време за оценяване на реално постигнатите резултати. Въпреки прекратяването на средносрочните доклади за преглед на постиженията, ЕК ще наблюдава отблизо събитията в България и дейността на властите посредством редовни работни посещения и чест политически диалог.

Оцени статията:
5.00/2
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Кооперативна охранителна фирма ООД КОФ ООД е специализирано дружество за комплексна охрана.
Holiday Inn Sofia Добре дошли в най-новия 5-звезден хотел в София.
Венто - К ООД Проектиране, изграждане, монтаж и продажба на вентилационни и климатични системи.
Резултати | Архив
  • Зимна приказка
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Премиерът Бойко Борисов се срещна с руския премиер Дмитрий Медведев в Туркменистан
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Най-старата коневъдна ферма в света
- Келнер, какво пие русата дама в ей там??? - Скъпо 32-годишно уиски, господине... - Аха... Поднесете ѝ тогава три бучки лед от мен!!!
На този ден 28.02   364 г. – Валентиниан I е избран за римски император. 1799 г. – Официално е утвърден като град Бърлингтън (Масачузетс). 1813 г. – Битка при Лайпциг: В...