Тоталният аутсайдер на американската политическа система Доналд Тръмп е 45-ят президент на САЩ. Бунтът на над 50 милиона избиратели срещу статуквото и елита във Вашингтон, се оказа за всички изненадващо масов.

Хилъри Клинтън, най-квалифицираният от десетилетия насам претендент за Белия дом, не успя да стане първата жена държавен глава в над 200-годишната история.

Малко след като "Асошиейтед прес" обяви новината, Клинтън е позвънила на Тръмп и го е поздравила с победата. Хилъри Клинтън не се появи в нощта след изборите, за да говори пред своите шокирани привърженици.

Социологическите агенции не предвиждаха забележителния успех на бизнесмена; всъщност те не предвиждаха дори надпреварата да бъде жестоко оспорвана.

Тръмп явно успя да мобилизира твърдия си електорат, останал непоклатимо на негова страна по време на една кампания, изпълнена със скандали, обиди, сексизъм, ксенофобия и откровена политическа неграмотност.

Бизнесменът заложи на простичкото обещание, което издигна и Роналд Рейгън – да направи Америка велика отново, пише в. "Гардиън". Това бе повик към сърцето, а не към разума в една държава, в която патриотизмът никога не може да бъде подценен.

През 2003 г. Тръмп стана звезда с шоуто си "Стажантът", което в продължение на десетилетие подхранваше идеята, че той е успял бизнесмен и му осигури не само пари, а и звезден имидж.

С кандидатурата си той на практика обяви война на собствената си партия и през кампанията си продължи да атакува семейство Буш, председателя на Камарата на представителите Пол Райън, бившите кандидати за президенти Мит Ромни и Джон Маккейн и много други.

Но много от избирателите му, макар и републиканци, бяха разочаровани и се чувстваха предадени от лидерите си, а той изглеждаше като удачен начин да отмъстят на върхушката. В същото време, макар много висши партийци да оттеглиха подкрепата си за него, Републиканският национален комитет го поддържаше през цялото време.

Дори чистата статистика не беше в полза на Тръмп - в последните шест кампании, демократите имаха твърдо гарантирани повече от 200 гласа в Избирателната колегия на САЩ, която дефакто определя държавния глава. Освен това процентът на бялото население, което по традиция е най-активно в гласуването и предпочита Републиканската партия, намалява. Третият коз на демократите бе контекстът – президентът Барак Обама сега е по-харесван отвсякога, което трябваше директно да облагодетелства новия кандидат на партията.

На практика обаче Тръмп се оказа далеч по-харесван и харизматичен от Хилъри Клинтън, чиято кампания не успя да се откъсне от масовото впечатление, че на нея не може да се вярва и че средният американец не би "пил една бира" с нея – нагласата, заради която Джордж У. Буш спечели битката си с Ал Гор.