До края на годината земеделският министър трябва да внесе в Народното събрание доклад, който да включва анализ на нормативната уредба, отнасяща се до собствеността и управлението на земеделските земи, както и стратегия за управлението им. До десет месеца след приемането на доклада министърът трябва да внесе в парламента проект на закон или кодекс, който да урежда изцяло отношенията в земеползването.

Това решиха депутатите, като гласуваха проект на ГЕРБ и отхвърлиха аналогичен на БСП, в който се предлагаха по-кратки срокове за разрешаване на проблемите.

Причината за внасянето на двата проекта са сигналите в последно време от собственици на земи за неправомерното им преотдаване от страна на арендатори и трудностите по прекратяването на тези договори.

Депутатът от БСП Георги Гьоков обяви при представянето на проекта на партията си, че след недообмисленото връщане на земеделските земи в България се е установило арендно земеделие, което обхваща около 75% от обработваемата земя. При 2 млн. собственици това означава, че за почти всеки трети българин е важно да се подобрят отношенията с ползвателите на имотите, обясни депутатът. Оценката му е, че тези хора са влезли във феодални зависимости от арендаторите и от агроолигарсите и не са способни да защитават интересите, докато са "цакани" с дългосрочни арендни договори. Колегата му Светла Бъчварова, която е и бивш заместник-земеделски министър посочи, че е виждала с очите си договор за аренда за 60 години.

Гьоков анализира, че при бездействието на държавата арендаторите се разпореждат с чужда земя, прибират европейски и национални субсидии, а си позволят да не плащат ренти. Според него става дума за богата и силно организирана прослойка от арендатори, която диктува условията.

В това време коректните арендатори изнемогват и са принудени да прилагат същите условия по договорите, което означава малка рента. Депутатите от ляво призоваха да се помисли за въвеждането на минимална рента, базирана на обема продукция, получена от даден имот.

Депутатите от БСП обясниха и че процедурата по разваляне на договор за аренда минава през съда, което ощетява собствениците.

Цвета Караянчева от ГЕРБ, която е вносител на приетия проект, защити тезата, че е нужно единно законодателство в областта на поземлените отношения.

Според депутати се налага да се опростят процедурите по сключване и разваляне на арендни договори или такива за наем, да има регистър, в който да се вписват договорите и от който да се вижда броят на арендодателите.

Сега има изискване договорите да се вписват в съответните земеделски служби, но никой не следи дали се спазват клаузите в тях, посочи Бъчварова.

На възраженията от ляво, че е твърде дълъг срокът, в който министърът на земеделието да се ангажира с промени, които да решат посочените проблеми, Румен Порожанов обясни, че това се налага, защото се търси цялостно решение.

Той посочи обаче, че преди два месеца и половина, макар и в не много спешен порядък, е започнал да се изготвя анализ на проблемите, който се очаква да е готов до началото на октомври. След това на тази база ще се подготви закон или кодекс, който да обединява материята, разпределена в момента в четири закона. Той допълни, че е възможно да се помисли какво междувременно може да се поправи в законодателството, но трайното решение изисква време. "Нещата не са толкова елементарни и не искаме да работим под натиск", обяви той.

Депутат възрази, че за проблеми, поставени сега, се предлага решение през 2020 г.

Земеделският министър не отхвърли изцяло идеята да има минимален праг на рентата в зависимост от добива, макар да отбеляза, че това решение е непазарно.

Той посочи и че се предвижда единна информационна система да замени съществуващите няколко сега, които не кореспондират помежду си.