В коментарите на европейския комисар за икономическите и паричните въпроси Оли Рен за икономическите данни на България няма нищо изненадващо. Казах още през април, че след като уведомихме Евростат, още тогава трябваше да пратят група експерти в НСИ и при нас (Министерството на финансите - бел.ред.). Това каза вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков на пресконференция след заседанието на правителството, предаде Агенция "Фокус". Той добави, че групата е закъсняла и е трябвало да дойде у нас през май.

Става дума за нещо рутинно при всички държави, които имат нотификации за промени в дефицитите, държавния дълг и др. Не би трябвало да има някакво безпокойство, каза вицепремиерът. Той добави, че България е с много по-добри резултати от съседните ни държави.

Причина за направената нотификация е актуализацията на бюджета и залагането на годишен дефицит от 3.9 процента, заради натрупаните от предишното правителство неразплатени задължения по договори, беше припомнено още днес, предаде Dariknews.bg.

Ние нямаме никакви притеснения от проверката на Евростат. Това, което сме подали като отчет, е абсолютно коректно и съм сигурна, че след проверката на Евростат това ще бъде още един показател, по който България ще бъде наредена към лоялните и изпълняващи законите на ЕС страни. Това заяви тази сутрин на брифинг в парламента депутатът от ГЕРБ и председател на бюджетната комисия в НС Менда Стоянова.

Българският закон за държавния бюджет изисква дефицитът да се изчислява на кешова основа - т.е. каквото е платено, докато методиката на ЕК изисква дефицитите да се преизчисляват от кешова в начислена основа.

В тази връзка ежегодно правителството на България подава информация чрез нотификация за размера на дефицита на начислена основа. Така България е подала такава нотификация в началото на март с размер на дефицита на начислена основа от 3,7%. В тази връзка е и проверката, която се очаква от страна на Евростат. Тя е била очаквана много по-рано.

Този случай трябва да ни е добър урок как преди да се коментира в публичното пространство, трябва да се мисли за последиците. В случая последиците са лоши от гледна точка на загуба на репутация и доверие в Европейската комисия относно действията на българското правителство. Това коментира бившият финансов министър и депутат от БСП Пламен Орешарски.

Европейската комисия (ЕК) засега не се ангажира с оценка дали в България има неподходяща статистическа методика или манипулация на макроикономическите данни.

Говорителят на еврокомисаря за икономическите и валутни въпроси Оли Рен Амадеу Алтафаж посочи две основни причини за тревогите на ЕК:

Първата е, че тя (Еврокомисията - бел.ред.) съвсем наскоро е била информирана за значителни ревизия на бюджетните перспективи, което по думите му е нарушение на ангажиментите по европейските договори.

Втората посочена причина - ЕК няма информация защо България е ревизирала плановете си за 2010 г. от балансиран бюджет към бюджет с дефицит в рамките само на няколко седмици - при това при непроменен и одобрен макроикономически сценарий. В резултат ЕК не е в състояние да направи оценка на бюджетните планове на България за тази година, обясни говорителят.

Предстоящата у нас проверка обаче няма да е върху бюджетните ревизии за тази година, а тя ще е фокусирана върху статистиката за 2009 година, за да стане ясно какви данни са използвани и как българските статистически служби стигат до тях, информира БНР.