Европейската комисия публикува днес плана за 2010 г. за хранителни помощи на най-нуждаещите се граждани. Схемата, чиято първоначална цел бе да предоставя излишните запаси от земеделски продукти (интервенционни запаси) на нуждаещите се, е изменена в средата на деветдесетте години на миналия век, така че при определени обстоятелства интервенционните запаси да могат да бъдат попълвани с покупки на пазара.

Тази година обаче, наличните интервенционни запаси (зърнени храни, захар, мляко на прах, масло) до голяма степен задоволиха нуждите, залегнали в плана за 2010 година, и нуждата от закупуване на продукти на пазара бе ограничена. Заделеният бюджет е 500 млн. евро и съответства на този от плана за 2009 година. Тази година 19 държави-членки взеха решение да участват в програмата.

Мариан Фишер Боул, комисар по земеделието и развитието на селските райони, заяви: „Планът е конкретен жест на Европейския съюз в помощ на най-нуждаещите се членове на нашето общество. Неговото правилно прилагане е следователно от основно значение, ако искаме крайните продукти да бъдат наистина разпределени на нуждаещите се.“

Безплатното раздаване на храна на най-нуждаещите се граждани на Общността започна по спешност през изключително студената зима на 1986—1987 година, когато складираните излишъци от селскостопански продукти бяха раздадени на благотворителни организации в държавите-членки, които от своя страна ги раздадоха на нуждаещите се лица. Впоследствие тази мярка доби траен характер и бе свързана с интервенционните запаси. Схемата позволяваше на държавите-членки да освобождават излишните хранителни продукти от публичните запаси, за да бъдат използвани като хранителни помощи.

Процесът на реформиране на Общата селскостопанска политика (ОСП), започнат в началото на 90-те години на миналия век и целящ драстичното намаляване на интервенционните запаси на Общността, способства все пак за това, закупуването на храни на пазара при определени обстоятелства да стане възможно. Тази година обаче размерът на наличните интервенционни запаси позволи да се покрият почти изяло заложените в плана количества и закупуването на храни на пазара е сведено до минимум. Трайното намаляване на интервенционните запаси все пак доведе до изготвянето на проект за реформа на програмата, целящ привеждането ѝ в съответствие с въведените в ОСП изменения и подобряване на ефективността ѝ спрямо най-нуждаещите се лица. Новата програма още не е приета от Съвета.

Участието на държавите-членки в програмата е на доброволен принцип, като Комисията приема нов план всяка година. По принцип помощта се предоставя на широк кръг от хора, които живеят в бедност, включително семейства в затруднено положение, възрастни хора, неразполагащи с достатъчно средства, бездомни лица, хора с увреждания, деца в рискова ситуация, бедни работници, работници мигранти и търсещи убежище лица.

Желаещите да участват държави-членки заявяват това на Комисията в началото на всяка година и ѝ изпращат след това описание от какви продукти се нуждаят. След това те са длъжни да представят доклад относно прилагането на програмата.

Въпреки че средно ЕС има един от най-високите стандарти на живот в света, някои хора не са в състояние да си осигурят задоволителна прехрана. Последни оценки сочат, че средно 17 % от населението на Европейския съюз живее под или на границата на бедността и вследствие на това се храни бедно, т.е. не може да си позволи полезна и питателна храна веднъж на два дни.