Според Европейската комисия (ЕК) икономиката ни се развива добре, но трябва спешно да се предотвратят макроикономическите рискове чрез поддържане на стриктна фискална политика и ускоряване на структурните реформи. Комисията е съгласна с подхода, предложен от страната ни в тази насока. Същевременно се отчитат някои критични области, свързани с необходимостта от повишаване на административния капацитет, намаляването на бюрократичната тежест, създаването на максимално добри условия за бизнес средата, модернизирането на трудовия пазар. Това е част от становище на ЕК, представено от Тонни Де Костер от Генералния секретариат на Комисията, по време на форум, посветен на напредъка на България по изпълнението на Лисабонската стратегия.

В срещата взеха участие министърът на държавната администрация Николай Василев, заместник-министърът на икономиката и енергетиката Нина Радева, зам-министърът на финансите и национален координатор по Лисабонската стратегия Любомир Дацов, Фелипе Ромбаут, гл. изп. директор на "Агрополихим" и др.

Общото становище на  представителите на държавната власт е, че препоръките на Брюксел са правилни, точни и полезни.

Николай Василев изказа съгласието си с ЕК по отношение на това, че административният капацитет на страната ни не е изграден напълно. Според него е необходимо с още по-бързи темпове да продължим да подобряваме административния капацитет както в изпълнителната и съдебната власти, така и в регулаторните органи.

Василев подчерта, че специализираното обучение на служители от държавната администрация ще продължи. Той припомни, че за последните 2 години в 264 общини са обучени над 43 000 души по информационни технологии, а други 21 000 души са получили обучение по английски език. В момента стартира друг проект за 8-месечно обучение на 15 000 души по 8 часа седмично. 2000 души са изпратени на обучение в магистърски програми по публична администрация и европейска интеграция в наши университети.

По отношение на конкретните мерки за повишаване на държавната служба, министър Василев подчерта, че най-важното, което е постигнато през последните години, е 100%-то назначаване на служители с конкурс. Той акцентира и на поредната промяна в Закона за държавния служител, която се обсъжда в Народното събрание. С въвеждането й ще стане възможно европейски граждани да стават български държавни служители.

Въведени са и 3 промени в начините на заплащане, отчете Василев. Първата промяна е, че заплатите няма да бъдат увеличавани както досега - веднъж годишно на 1 юли. През годината всеки министър или ръководител на ведомство по своя преценка ще може да увеличи заплатите на своите служители, ако разполага със свободни средства във фонд "Работна заплата". Второто изменение е свързано с въвеждането на възможност за диференцирано заплащане на служителите. Третата промяна, която Василев определи като "революционна", е свързана с щатните бройки. Досега никой министър не е желаел да прави съкращение на бройки, тъй като министерството на финансите е взимало парите за съкратените щатове. С въвеждането на промяната, дори да се съкратят бройки, парите ще остават в министерството на администрацията и останалите служители получават по-висока заплата.

Василев обърна внимание и на системата за управление на опашките. Той съобщи, че към момента има 39 обекта, в които тя функционира. Резултатите от внедряването й ще се видят през следващите 5 месеца.   

“Надявам се да разработим и внедрим системата на електронното правителство и до края на мандата на правителството да успеем да изпреварим 10-те страни, които се присъединиха преди нас към ЕС", заяви министърът.

Наистина липсват квалифицирани кадри в държавната администрация, които да реализират целите на ОП “Конкурентоспособност", заяви на срещата зам.-министърът на икономиката и енергетиката Нина Радева. Според нея Програмата е ключова и е насочена именно към българския бизнес и най-вече към малките и средните предприятия. Радева подчерта още, че в рамките на четири от петте приоритета на ОП “Конкурентоспособност" са заложени средства за реализиране на целите на Лисабонската стратегия у нас. Това са на практика 90% от средствата, предвидени по програмата.

Националният координатор по обновената Лисабонска стратегия и заместник-министър на финансите Любомир Дацов подчерта, че българската страна придава изключително голямо значение на препоръките от страна на Комисията към националните политики, свързани с изпълнението на Лисабонската стратегия.

Според него е необходима ясна политическа воля и стремеж към ускоряване на реформите. Той посочи, че е необходимо и засилване на процеса по предприемане на нови и завършване на вече стартиралите мерки за укрепване на административния капацитет, както и за постигане на благоприятна и конкурентна бизнес среда.

Зам.-министър Дацов, съобщи че препоръките от анализа ще бъдат отразени в Националната програма за реформи на България за 2008 – 2010, която трябва да бъде готова и изпратена в ЕК в края на месец април.

Тони Де Костер от Генералния секретариат на ЕК отбеляза, че Националната програма за реформи е много добър документ, който има ясна визия и е една много добра стратегия с ясни приоритети, които трябва да се реализират бързо и не могат да бъдат отлагани. Тя предлага стабилна основа за бъдещо развитие в икономиката. Същевременно се препоръчва да се повишат заетостта и качеството на работната ръка.

Норбърт Вунер от дирекция "Икономически и финансови въпроси" в ЕК подчерта в своето изказване, че нарастването на заплатите трябва да е тясно свързано с повишаването на производителността на труда.

От дискусията стана ясно, че Европейската комисия препоръчва задълбочаване на структурните реформи, спазване на строга фискална дисциплина за избягване на дисбаланси и постигане на макроикономическа стабилност.

Като представител на бизнеса Фелипе Ромбаут заяви, че се "чувства едновременно щастлив и разочарован". Щастлив - защото вижда напредъка в някои области през последните 12 години, а разочарован - заради държавната бюрокрация. Според него бизнесът губи от липсата на ясна информация при конкурсните процедури по Оперативните програми. Той е категоричен, че администрацията ни не е готова да подпомага усвояването на средствата от европейските фондове, което възпрепятства работата на бизнеса

Според Ромбаут в Оперативната програма “Конкурентоспособност" съществуват редица “необясними" критерии за кандидатстване по проекти. Такъв например е критерият собственик на дадено предприятие да е бил минимум три година начело на него, за да кандидатства по проект на програмата. Друг проблем според него е липсата на квалифицирана работна ръка на българския пазар. Той обясни, че неговата компания непрекъснато губи кадри, които заминават за чужбина.