Европейската комисия заведе дело
срещу Европейския съвет, тъй като Съветът не прие регламента относно годишното адаптиране на възнагражденията и пенсиите на служителите на европейските институтции, както се предвижда в Правилника
за длъжностните лица.
Съгласно Правилника за длъжностните лица възнагражденията и пенсиите на служителите на ЕС се коригират в съответствие с политическите решения, взети от държавите-членки във връзка със заплатите на техните собствени "национални" държавни служители. Когато заплатите на националните служители се увеличават или намаляват, същата промяна се прилага и за служителите на ЕС.
Този път пет от осемте държави-членки, използвани при изчислението, са увеличили заплатите на националните си служители в номинално изражение: Белгия (3,6%), Франция и Холандия (2%), Германия и Великобритания (1,3%).
Леко намаление на заплатите има в Италия, Испания и Люксембург. Това означава, че националните служители са загубили 1,8% от покупателната си способност в реално изражение. Предлага се за длъжностните лица на ЕС да се въведе точно същото намаление, независимо от тяхната месторабота.
При стриктно спазване на законодателството ЕК предложи на Съвета същият процент на спад да се приложи за служителите на ЕС. В предложението на Комисията се съдържа и намаление от 1,8% в реално изражение, което за работещите в Брюксел, където инфлацията е 3,6%, означава номинална корекция от 1,7%.
Както Съдът на ЕС вече няколко пъти потвърди (последния път на 24 ноември 2010 година), съгласно Правилника за длъжностните лица Съветът няма свобода на преценка, а трябва да приеме стойността на корекцията, изчислена от Комисията.
Единствената възможност за отклонение от тези правила е чрез използване на клаузата за изключение, която, както Съдът подчерта, може да се използва само в изключителни обстоятелства, при които прилагането на този метод не позволява достатъчно бързото адаптиране на възнагражденията на длъжностните лица.
Комисията на два пъти разгледа въпроса дали може да се приложи клаузата за изключение, която се отнася до внезапно и сериозно влошаване на икономическото и социално положение в Европейския съюз.
Комисията заключи, че загубата на покупателна способност на служителите на ЕС, която съответства на загубата на покупателна способност на националните служители, изглежда е в съответствие с текущото икономическо и социално положение. Всякакви допълнителни мерки, надхвърлящи тази загуба, биха били в нарушение на Правилника за длъжностните лица, както и на съдебната практика на Съда.
Заради икономическата ситуация Комисията взе под внимание необходимостта от ограничения, като предложи съкращаване на персонала във всички институции на ЕС с 5%, както и значителни промени в Правилника за длъжностните лица.
Промените включват по-голяма продължителност на седмичното работно време - от 37,5 на 40 часа без увеличение на заплащането, увеличаване на пенсионната възраст на 65 години (или 67 при определени обстоятелства) и преформулиране на структурата за растеж в кариерата на секретарите и асистентите. Всички тези мерки ще доведат до икономии от над 1 млрд. евро през следващите седем години и 1 млрд. евро годишно в дългосрочен план.
Въпреки горните съображения Съветът взе официално решение да не приеме предложението на Комисията. От своя страна ЕК смята, че това решение нарушава Правилника за длъжностните лица и поради това е задължена, като пазителка на Договорите, да го оспори пред Съда на Европейския съюз.
Заплатите в Брюксел
Годишната корекция на заплатите на служителите в европейските институтции се изчислява всяка година от Евростат на базата на статистически данни, предоставени от държавите-членки, за увеличението или намалението на заплатите, отпуснато на техните национални държавни служители. През 2004 г.
Съветът реши, че следва да се използва представителна извадка, състояща се от осем държави-членки (Германия, Франция, Великобритания, Италия, Испания, Холандия, Белгия и Люксембург).
През 2010 година нетните заплати в институциите на ЕС бяха леко намалени, тъй като увеличението на размера на вноската за пенсия (от 11,3% на 11, %) и на специалния налог (от 5,07% на 5,5%) надвиши минималното увеличение на брутните заплати (0,1%).
Съгласно Правилника за длъжностните лица възнагражденията и пенсиите на служителите на ЕС се коригират в съответствие с политическите решения, взети от държавите-членки във връзка със заплатите на техните собствени "национални" държавни служители. Когато заплатите на националните служители се увеличават или намаляват, същата промяна се прилага и за служителите на ЕС.
Този път пет от осемте държави-членки, използвани при изчислението, са увеличили заплатите на националните си служители в номинално изражение: Белгия (3,6%), Франция и Холандия (2%), Германия и Великобритания (1,3%).
Леко намаление на заплатите има в Италия, Испания и Люксембург. Това означава, че националните служители са загубили 1,8% от покупателната си способност в реално изражение. Предлага се за длъжностните лица на ЕС да се въведе точно същото намаление, независимо от тяхната месторабота.
При стриктно спазване на законодателството ЕК предложи на Съвета същият процент на спад да се приложи за служителите на ЕС. В предложението на Комисията се съдържа и намаление от 1,8% в реално изражение, което за работещите в Брюксел, където инфлацията е 3,6%, означава номинална корекция от 1,7%.
Както Съдът на ЕС вече няколко пъти потвърди (последния път на 24 ноември 2010 година), съгласно Правилника за длъжностните лица Съветът няма свобода на преценка, а трябва да приеме стойността на корекцията, изчислена от Комисията.
Единствената възможност за отклонение от тези правила е чрез използване на клаузата за изключение, която, както Съдът подчерта, може да се използва само в изключителни обстоятелства, при които прилагането на този метод не позволява достатъчно бързото адаптиране на възнагражденията на длъжностните лица.
Комисията на два пъти разгледа въпроса дали може да се приложи клаузата за изключение, която се отнася до внезапно и сериозно влошаване на икономическото и социално положение в Европейския съюз.
Комисията заключи, че загубата на покупателна способност на служителите на ЕС, която съответства на загубата на покупателна способност на националните служители, изглежда е в съответствие с текущото икономическо и социално положение. Всякакви допълнителни мерки, надхвърлящи тази загуба, биха били в нарушение на Правилника за длъжностните лица, както и на съдебната практика на Съда.
Заради икономическата ситуация Комисията взе под внимание необходимостта от ограничения, като предложи съкращаване на персонала във всички институции на ЕС с 5%, както и значителни промени в Правилника за длъжностните лица.
Промените включват по-голяма продължителност на седмичното работно време - от 37,5 на 40 часа без увеличение на заплащането, увеличаване на пенсионната възраст на 65 години (или 67 при определени обстоятелства) и преформулиране на структурата за растеж в кариерата на секретарите и асистентите. Всички тези мерки ще доведат до икономии от над 1 млрд. евро през следващите седем години и 1 млрд. евро годишно в дългосрочен план.
Въпреки горните съображения Съветът взе официално решение да не приеме предложението на Комисията. От своя страна ЕК смята, че това решение нарушава Правилника за длъжностните лица и поради това е задължена, като пазителка на Договорите, да го оспори пред Съда на Европейския съюз.
Заплатите в Брюксел
Годишната корекция на заплатите на служителите в европейските институтции се изчислява всяка година от Евростат на базата на статистически данни, предоставени от държавите-членки, за увеличението или намалението на заплатите, отпуснато на техните национални държавни служители. През 2004 г.
Съветът реши, че следва да се използва представителна извадка, състояща се от осем държави-членки (Германия, Франция, Великобритания, Италия, Испания, Холандия, Белгия и Люксембург).
През 2010 година нетните заплати в институциите на ЕС бяха леко намалени, тъй като увеличението на размера на вноската за пенсия (от 11,3% на 11, %) и на специалния налог (от 5,07% на 5,5%) надвиши минималното увеличение на брутните заплати (0,1%).
