Като част от своята политика за укрепване на европейската банкова система, Европейската комисия излезе днес с нови предложения за управление на риска в банковия сектор.

Европейската комисия е одобрила 4,5 трлн. евро (равняващи се на 37 % от БВП на ЕС) за мерки за държавни помощи за финансовите институции. Така бяха предотвратени масови банкови фалити и икономически сътресения, но данъкоплатците поеха бремето на влошаващите се публични финанси и не беше решен въпросът как да се действа с големите трансгранични банки, които изпитват затруднения.

Финансовата криза ясно показа, че публичните власти не разполагат с необходимите инструменти за реакция спрямо проблемните банки, работещи на глобалните пазари. За да поддържат важни финансови услуги за гражданите и бизнеса, правителствата трябваше да вложат публични средства в банките и да издадат гаранции в безпрецедентен мащаб в периода между октомври 2008 г. - октомври 2011г.

Ситуацията ще се промени с приетите днес от Европейската комисия предложения за правила за целия ЕС относно възстановяването и оздравяването. Те гарантират, че в бъдеще властите ще могат да се намесват решително още преди възникването на проблемите и от самото начало при появата на трудности.

Освен това, ако финансовото състояние на банка се влоши непоправимо, основните функции на банките могат да бъдат запазени, като същевременно разходите по преструктуриране и оздравяване на проблемните банки се поемат от собствениците на банките и кредиторите, а не от данъкоплатците.

Според европейския комисар по вътрешния пазар и услугите Мишел Барние с новите мерки се целят две неща – ЕС да се справи с конкретни трудности в страни от еврозоната в лицето на Испания и Гърция и да се поставят основните на система за надзор и ранно предупреждение в европейския финансов сектор.

Цел номер едно на мерките е да не се финансират закъсали банки с публични средства т.е. не данъкоплатците да плащат за грешките на банките. На първо място в новите мерки стои превенцията и намаляването на риска от фалит. Ключов елемент тук е възможно най-ранната намеса в случай на опасност. За тази цел правомощията на регулаторните органи ще бъдат разширени.

На второ място влиза създаването на подходящи инструменти за координация между националните банкови регулаторни органи в еврозоната и ЕС и Европейската банкова администрация (EBA). На трето място стои създаването на инструменти за решение на случаи, в които дадена банка вече не е платежоспособна и е изправена пред фалит. За такива случаи ще има механизми за подпомагане на банката с външни средства, включително отписване на дълг на закъсалата банка.

На последно място от ЕК искат създаването на специален фонд с достатъчно средства, които да гарантира задълженията на изпадналата в затруднение банка. Тези средства обаче ще се дават само и единствено, за да се поддържа съответната банка "на системи" т.е. да се поддържат основни нейни функции, а не за да бъде изцяло спасена.

Мишел Барние подчерта изрично, че в половината от банките в ЕС 50% от дяловете се държат от чужди държави. Тази интернационалност предполага и паневропейска система за превенция на кризи, уточни той