Голямата зависимост на Европа от руските доставки на природен газ може да бъде намалена с една трета, ако ЕС си постави за още по-голям приоритет подобряването на енергийната ефективност. Това обясняват от Института за обществени и публични изследвания във Великобритания, цитирани от в. "Гардиън".

Европа внася около една трета от използваното синьо гориво от Руската федерация като половината от това количество тече през Украйна, обясняват от мозъчния тръст. В момента 15% от газовите доставки за Великобритания идват от Москва, но шест от страните-членки на ЕС, които са в близост или граничат с Русия, са изцяло зависими от доставките на гориво оттам. Това са България, Естония, Финландия, Словакия, Латвия и Литва, които Европейската комисия смята за 100% зависими от Русия за снабдяването си с газ. На обратния полюс с най-малка зависимост от доставките на природен газ са Франция, Великобритания, Румъния, Дания и Холандия.

От института допълват, че страните с най-голяма зависимост нарастват притесненията от нова газова криза през зимата, ако не бъде разрешен въпроса с кризата в Украйна. Според анализите на института именно в държавите, най-зависими от руския газ има най-големи възможности за увеличаване на енергийната ефективност.

ЕС вече прие нови санкции срещу Русия, но обяви, че ще изчака няколко дни с прилагането им, за да даде шанс на прекратяването на огъня в Украйна. Новите санкции са насочени към ограничаване на възможностите на руските държавни петролни компании „Роснефт“, „Газпром Нефт“ и „Транснефт“ да получават заеми от европейски банки.

По-силното безпокойство в европейските столици е, че Русия може отново да спре газа за Украйна, както вече направи през 2006 и 2009 г., ,припомня "Гардиън". Според някои анализатори делът на руските газови доставки за ЕС през последните години се е увеличил значително - от 26 процента през 2010 г. до 34 процента през 2013 г.

"Събитията в последно време в Украйна и Близкия изток изложиха на показ уязвимостта на нашите енергийни доставки и крайната политическа ограниченост, които следват от свръхзависимостта ни от вноса на изкопаеми горива от тези нестабилни региони". Това заяви бившият британски специален пратеник за климата и енергийната сигурност контраадмирал Нийл Морисети. Според него "най-бързата и най-ефективна форма на енергийна сигурност е да използваме по-малко". Лидерите от ЕС обсъждат в момента дали да наложат задължително повишаване на енергийната ефективност с 30 процента до 2030 г.; изследвания показват, че ние можем да стигнем до 40 процента без да понесем икономически загуби, и Украйна показва, че трябва (да го направим)", призова Морисети.

Европейският съюз се готви да обяви на срещата си на върха идния месец три климатични и енергийни цели до 2030 г., припомня британското издание. Според изтекли документи сред тях ще са задължително съкращаване на емисиите на парникови газове с 40%, увеличаване на дела на възобноявемите източници от енергийния пазар до 30% и повишаване на енергийната ефективност също с толкова.