Безработицата в еврозоната е по-висока, отколкото предполагат официалните данни и продължава да ограничава растежа на заплатите, показва проучване ЕЦБ, оповестено в сряда, което може да породи нови съмнения относно това, дали банката може в скоро време да започне да ограничава стимулиращите си мерки. 

Според ЕЦБ около 15% от трудещите се в региона са безработни или частично заети, което предполага, че заплатите и инфлацията в 19-те страни-членки на блока е малко вероятно на нараснат по-сериозно в близките месеци. 

Тази оценка на централната банка се различава съществено от официалните данни на Евростат, според които нивото на безработица в еврозоната удари през март 8-годишно дъно от 9,5%, като единствено в Германия има признаци на затягане на пазара на труда. 

Във Франция и Италия по-широките измерители, отчитащи застой в пазара на труда, продължават да се увеличават въпреки икономическото възстановяването, а в Испания и в другите икономики от еврозоната те отбелязват известено понижение в последно време, но въпреки това остават доста над предкризисните нива. 

Това вероятно ще продължава да ограничава динамиката на заплатите, се посочва в анализа на ЕЦБ, цитиран от агенция Ройтерс. Трябва да се има предвид, че ръстът на заплатите е изненадващо слаб в рамките на целия блок, споделящ единната валута, въпреки че в момента еврозоната се радва на най-доброто си икономическо представяне от десетилетия насам, като ЕЦБ твърди, че е необходима по-добра динамиката на заплатите, за да може отскокът на инфлацията да стане по-устойчив, което би било от ключово условие за евентуално нейно решение за ограничаване на настоящите парични и лихвени стимулиращи политики. Обяснявайки очевидното разминаване между бързия спад на нивото на безработицата и слабия растеж на заплатите, ЕЦБ посочва, че данните на Евростат изключват хората, които не отговарят на строгите статистически критерии, като също така изключват и работещите на непълно работно време. 

Реформите на трудовия пазар, подкрепяни в частност и от централната банка, подхраниха нарастването на почасовата работа, което предостави на работодателите по-голяма гъвкавост. 

В резултат на това компаниите наемат повече трудещи се на непълно работно време или на временна заетост, вместо да дадат на настоящи си служители повече работа. В действителност временната и заетостта на непълно работно време се е повишила с близо 4 милиона от началото на финансовата криза, въпреки че общата заетост не се е увеличил, като това е потенциална пречка пред растежа на заплатите. Според критиците на политиката на ЕЦБ, солидният икономически растеж и засилващата се инфлация вече са в подкрепа на идеята за намаляване на стимулиращите политики, но централната банка многократно заяви, че слабото повишаване на заплащането е повод за загриженост. 

Централната банка прогнозира, че около 3,5% от населението в трудоспособна възраст в еврозоната се смята като неактивно от статистическа гледна точка. Според същия анализ, други около 3% са частично заети или работят по-малко часове, отколкото биха искали. 

Именно на това се дължи съществената разлика с данните на Евростат. Според ЕЦБ, това означава, че реалната безработица е с над 3% над нейните предкрисизни нива, което предполага, че нивото на безработица трябва да продължава да спада още известно време, преди това да окаже значително въздействие за затягане на трудовия пазар. 

Друго главоболие за ЕЦБ оказва фактът, че по-голямата част от разкритите нови работни места са в сферата на услугите, където обаче производственият растеж е по-нисък, ограничавайки възможността за увеличение на заплатите.