Европейската централна банка ще повиши лихвените проценти за четвърти пореден път в четвъртък, макар и вероятно с по-малко увеличение, и ще изложи планове за теглене на пари от банковата система на еврозоната, докато се бори с необузданата инфлация, предава Reuters, цитирана от economic.bg.

ЕЦБ повишава лихвените проценти с безпрецедентни темпове, за да овладее цените, които растат в 19-те държави, които използват еврото, водени от скока на разходите за гориво, след като Русия нахлу в Украйна, и от повторното отваряне на икономиката след пандемията от COVID-19.

Централната банка на еврозоната повиши лихвите, които плаща по банкови депозити от 0.5% на 1.5% само за три месеца, обръщайки десетилетие на изключително лесни пари, след като беше хваната от внезапното покачване на цените. Но този бурен цикъл на затягане вероятно ще се забави на политическата среща на 15 декември, тъй като инфлацията показва признаци на пик и се задава рецесия.

Видяхме, че ЕЦБ повишава лихвените проценти с половин процентен пункт тази седмица след две повишения от 75 базисни пункта в двете си предишни срещи, отразявайки собствената промяна на темпото на Федералния резерв на САЩ в сряда.

Но подобно на Фед, от ЕЦБ също се очакваше да отбележи по-нататъшни повишения, за да убеди инвеститорите, че все още е сериозна в борбата с инфлацията, която може да остане над целта си от 2% до 2025 г.

"Смятаме, че Управителният съвет на ЕЦБ се старае да подчертае, че превключването на по-ниска предавка не трябва да се бърка с предстоящия край на цикъла на нарастване“, пишат анализатори от BNP Paribas в бележка до клиентите."

Икономисти, анкетирани от Reuters, очакваха ЕЦБ да повиши лихвата, която плаща по банковите депозити, до 2% в четвъртък, преди да я повиши до 2.5% до март и 2.75% до юни.

ЕЦБ също трябваше да изложи планове за спиране на замяната на падежирали облигации в своя портфейл от 5 трилиона евро, обръщайки години на изкупуване на дългове, които превърнаха централната банка в най-големия кредитор на много правителства от еврозоната. Ходът, който изчиства ликвидността от финансовата система, има за цел да остави разходите за дългосрочни заеми да се повишат и следва подобна стъпка от страна на Фед по-рано тази година.

Компромисите

Дискусията в четвъртък вероятно ще бъде разгорещена, след като влиятелният член на борда на ЕЦБ Изабел Шнабел, открито отхвърли идеята за по-малки увеличения, застъпена от главния икономист Филип Лейн.

Това създаде необходимостта от компромиси около пътя на лихвените проценти и темпото на отпускане на облигационния портфейл от страна на ЕЦБ - известно на пазарен език като количествено затягане (QT).

„Противопоставянето на по-бавните повишения на лихвите ще бъдат ястребови насоки за крайната лихва, придружени от по-ранно или по-бързо „пасивно“ количествено затягане“, заяви Дейвид Онеглия, икономист в консултантската компания TS Lombard.

Някои от Управителния съвет на ЕЦБ - като президентът на Бундесбанк Йоахим Нагел - призоваха количественото затягане да започне до март или дори по-рано, докато по-склонните членове се надяват на по-късно стартиране.

Досега икономиката в еврозоната успява да се задържи, като производството дори нарасна повече от очакваното през третото тримесечие. Като цяло се очаква ЕЦБ да остави дълг на стойност 175 милиарда евро (186.01 милиарда долара) да изтече през следващата година, според проучване на Reuters, сочейки 15-20 милиарда евро месечно намаление в зависимост от началната дата.