ЕК представи амбициозен и балансиран пакет от мерки, благодарение на които фирми и специалисти ще могат по-лесно да предоставят услуги на европейския пазар.

От новите стимули в сектора на услугите ще спечелят потребителите, търсещите работа и фирмите - както и икономическият растеж в Европа, се посочва в съобщение на ЕК. 

Представените днес предложения са част от пътната карта, залегнала в стратегията за единния пазар. С тях се изпълнява поетият от председателя на Европейската комисия Юнкер политически ангажимент изцяло да се разгърне потенциалът на единния пазар и той да се превърне в трамплин за успеха на европейските предприятия в условията на глобалната икономика. 

Тази цел беше потвърдена и в заключенията на Европейския съвет от декември 2015 г. и от юни и декември 2016 година. С предложените мерки доставчиците на услуги ще могат по-лесно да се справят с административните формалности, а държавите членки ще могат да преценят кои изисквания са излишно обременяващи. 

Без да въвежда изменения в съществуващите разпоредби на ЕС в сектора на услугите, Комисията си поставя за цел да обезпечи по-доброто им прилагане, тъй като според натрупаните данни пълноценното им прилагане би дало значителен тласък на икономиката в Съюза. 

Заместник-председателят на Комисията Юрки Катайнен, който отговаря за заетостта, растежа, инвестициите и конкурентоспособността, заяви: 

Всичко, което възпрепятства търговията с услуги, възпрепятства конкурентоспособността в ЕС. Ако успеем по-добре да използваме единния пазар в сектора на услугите, европейските предприятия ще могат да разкриват работни места и да разширяват дейността си през граница. Така те ще предлагат по-богат избор от услуги на по- изгодни цени, без да отстъпват от високите стандарти за защита на европейските потребители и работници. Днес предлагаме опростени процедури за доставчиците на трансгранични услуги, както и нов, по-съвременен начин държавите членки да работят заедно, за да регламентират сектора на услугите. 

Елжбета Бенковска, комисар по въпросите на вътрешния пазар, промишлеността, предприемачеството и МСП, изтъкна: 

Секторът на услугите съставлява две трети от икономиката и създава 90 на сто от новите работни места в ЕС. Единният пазар е златна възможност, с която свикнахме, често без да се замисляме, но все още не се развива оптимално в тази област. Така пропускаме изключителен ресурс за икономически растеж и заетост. Днес даваме нов тласък за развитието на сектора на услугите, за да превърнем Европа в световен център на пазара за доставка и разработване на нови услуги. 

Днес Комисията прие четири инициативи: 

- Нова европейска електронна карта за услуги: 

С новата опростена електронна процедура доставчиците на бизнес услуги (като инженерни дружества, ИТ консултанти, организатори на търговски изложения и др.) и фирмите за строителни услуги ще могат по-лесно да се справят с необходимите административни формалности, за да предоставят услуги в чужбина. 

Доставчиците на услуги ще поддържат връзка с едно-единствено звено за контакт в собствената си държава и на собствения си език. То ще проверява достоверността на необходимите данни и ще ги предава на приемащата държава членка. Приемащата държава членка запазва правото си да прилага нормативните изисквания, установени в националното законодателство, и да решава дали заявителят може да предлага услуги на територията и. 

Електронната карта с нищо не променя задълженията на работодателите, нито правата на работниците. 

- Оценка на пропорционалността на националните разпоредби, свързани с професионалните услуги: 

Близо 50 милиона души - или 22 на сто от работната сила в ЕС - упражняват професия, за която се изисква специална квалификация или за която е защитено използването на определено звание, например фармацевт или архитект. За много професии, например в областта на здравето и безопасността, регламентирането често е оправдано. В много случаи обаче излишно сложни, остарели правила неоснователно затрудняват квалифицирани кандидати да заемат такива работни места. От това губят и потребителите. ЕС не регулира, нито дерегулира професии - това остава национален прерогатив. 

Съгласно правото на ЕС обаче държавата членка трябва да прецени дали е необходимо да се въвеждат нови национални професионални изисквания и дали те са балансирани. За да се гарантира съгласуван и последователен подход, Комисията предлага да се опрости и уточни начинът, по който държавите членки следва да извършват обстойна и прозрачна проверка за пропорционалност, преди да приемат или да изменят националните разпоредби, свързани с професионалните услуги. 

- Насоки за реформи на национално равнище при регламентирането на професиите: 

Според проведената през 2014 - 2016 г. взаимна оценка в държавите членки, които са отворили пазара си в сектора на услугите (като Испания, Италия, Полша и Португалия), вече се предлага по-богата гама от услуги на по-изгодни цени, без да се отстъпва от високите стандарти за защита на потребителите и работниците. 

Днес Комисията предлага на държавите членки насоки за необходимостта от реформи на национално равнище при регламентирането на професионални услуги с най-голям потенциал за растеж и заетост: архитекти, инженери, адвокати, счетоводители, представители по индустриална собственост, агенти на недвижими имоти и екскурзоводи. 

Държавите членки се приканват да преценят дали с професионалните изисквания се постигат заявените национални обществено-политически цели. Насоките допълват оценките от европейския семестър конкретно за изискванията, приложими за тези професии. 

- Усъвършенствана процедура за уведомяване за национални проектозакони в областта на услугите:

Съгласно правото на ЕС държавите членки и сега трябва официално да представят на Комисията проектите за национални правила в областта на услугите, като по този начин изпълнителният орган на ЕС и другите държави членки имат възможност още на ранен етап да изразят опасения за евентуални несъответствия със законодателството на ЕС. 

Днес Комисията предлага някои подобрения, за да може този механизъм да се използва още по-навременно и ефикасно при по-голяма прозрачност. Контекст Въпреки че формира две трети от икономиката и близо 90 на сто от заетостта в ЕС, секторът на услугите изостава по някои показатели. 

Производителността нараства слабо, а останалите държави напредват с все по-бързи темпове. Пречките блокират създаването на нови фирми и разрастването на предприятията, водят до повишаване на цените и ограничават избора на потребителите. Нещо повече, успехът на производствените отрасли е все по-тясно обвързан с конкурентоспособността в сектора на услугите. Ето защо пречките пред търговията с услуги на единния пазар спъват и развитието на конкурентоспособни производства в ЕС. 

За да се противодейства на тази тенденция, при това с по-голям икономически растеж и повече работни места, държавите членки трябва да стимулират развитието в сектора на услугите и по-добре да използват потенциала на единния пазар в тази област.